Print

SE.210 Caravelle е многоцелев транспортен самолет, разработен от френската компания Sud-Aviation (сега Aerospatiale). През 1951 год.. Секретариатът на гражданската авиация на Франция изработва изисквания към пътнически самолет, способен да лети със скорост не по-малка от 620 км/ч по маршрути, свързващи страната с държави в Северна африка. През м.януари 1952 год. три фирми представят свои проекти, но за победител е избрана SNCASE (по-нататък преименувана на Sud-Aviation; а през 1960-те години влиза в състава на Aerospatiale). SNCASE предлага проект Х-210, представляващ самолет с ниско разположено крило и два турбореактивни двигателя, установени от двете страни на опашната част на фюзелажа. След като фирмата става победител в конкурса, машината получава наименование SE.210 Caravelle. В разработката участва Rolls-Royce, която доставя двигателите, и италиански фирми.

Първият си полет самолетът прави на 27 май 1955 год., като това е първият в света самолет с опашни двигатели. През и в края на месеца "Air France" и SAS получават първите самолети. Sud-Aviation (Aerospatiale) създава няколко модификации, различаващи се с броя на пътниците и далечината на полета. Самолетът Caravelle I е снабден с два двигателя Rolls-Royce Avon Mk.522и имал излетна маса 43,5 тона. През 1960 год. започва експлоатацията на Caravelle III с двигатели Avon Mk.527, а излетната маса била до 46 тона. Това са и самолетите, произведени в на-голямо количество - 78 единици. В началото на 1961 год се появяват Caravelle 6N с двигатели Avon Mk.531 и Caravelle 6R с двигатели, снабдени с реверс на тягата. На Caravelle 10 са монтирани двигатели Pratt & Whitney JT8D. Тези самолети се отличават от предходните с удължен фюзелаж и увеличен брой пътници до 104.

Моделът на AModel представя най-масовата серийна модификация Caravelle III. Кутията е от мек картон с капак, боксартът е на машина на Aeroflot. вътре в найлонов плик са пластмасовите детайли, декален лист, плик с фотоецвани детайли и инструкция. Самата инструкция е чернобяла, тип книжка. На първа страница имаме кратка история, на втора - схема на платките с детайли, изработката на модела е в десет стъпки до страница пета. На отделен цветен лист е схемата за декалите, а на малко листче имаме и схема за монтажа на фотоецваните детайли.

Декалите предлагат изработката на машина от Air Charter International (F-BJTO) и Aeroflot (F-BJTR). Самите декали са без забележки.

Пластмасовите детайли са на три платки, отляти са от сива пластмаса, без особени забележки. На първа платка имаме двете половини на фюзелажа и осем колелета. Интересно е решението да се даде вкопаване по страните на фюзелажа, което е непрозрачно, и в него да се монтира прозрачното остъкление. Това решение води до проблеми със стиковането на прозрачните и непрозрачните части, както и проблемна фуга. Разшивката е плитка, но равномерна. Долната половина на крилата е от цял детайл. Няма възможност за раздвижена механизация. Няма предвидени шахти на колесника, капаците откъм фюзелажа са отляти за крилото. На следващата платка са четири детайла - двете горни полукрила и двата хоризонтални стабилизатора. Разшивката е вътрешна, леко замазана и плитка. Последните две платки са с двигателите за конкретната модификация (общо 12 детайла), като е сгрешена номерацията за входната и изходната турбина. 36 детайла са на обща платка, като тук са всички останали части - колесници, вертикален стабилизатор, капаци за колесника, шахти за колесниците, опростен интериор на пилотската кабина.

Производителят е предвидил малка маска за колелетата и остъклението на пилотската кабина.

Общо седем са прозрачните детайли - дебели, с оптически изкривявания.

Въпреки появилите се критики за геометрията на самолета, в крайна сметка това е доста добър скок напред, в сравнение със стария модел на Airfix. Единствена слабост на настоящия модел са неатрактивните декални варианти. NHDetail предлага детайлен сет за всички модификации, изработвани от AModel.