Проектът EF.128 бил разработен от Junkers в рамките на обявеното спешно съревнование за резервен изтребител през февруари 1945 година. Изтребителят имал въздухозаборници отстрани на тялото, което било направено за избягване на общоприетата схема с тунелен въздухозаборник в носа. Това позволило в проекта да се заложи широка и удобна кабина за пилота. Дървените крила имали стреловидност от 45 градуса, като в краищата си имали два вертикални стабилизатора с управляващи плоскости. В крилата се предвиждали два непротектирани резервоари за общо 540 литра гориво, а в два фюзелажни протектирани резервоара имало още 1025 литра. Единият от фюзелажните резервоари се разполагал непосредствено зад пилота, а вторият – в задния край на планера под двигателя. Фюзелажът се предвиждало да бъде изцяло метален. Херметичната кабина за пилота е трябвало да бъде оборудвана с катапултно кресло и добре бронирана – издържала на попадение на 12,7 мм отпред и на 20 мм снаряд отзад.

На самолета се предвиждало да бъде монтиран реактивният двигател Heinkel-Hirth HeS 011 и две 30 мм оръдия MK 108 (с по 100 изстрела всяко) по от двете страни на носовата част на фюзелажа, с условието, че по-късно ще бъдат монтирани още две оръдия.

Изготвени били модели, които изпратили за тестове в аеродинамичната тръба, където били получени много добри резултати. За по-нататъшни изпитания бил построен макет на фюзелажа с двигател Heinkel-Hirth HeS 011, който се предполагало, че ще бъде изпитван в реални условия, закрепен върху самолет Ju-88. Самолетът се предвиждаро да има максимална скорост от 990 км/ч и да достига височина от 13750 метра. В най-добрият случай серийно производство на EF-128 се предвиждало да започне през втората половина на 1945 год., но по понятни причини това не станало.

В процеса на работа се появил и проект за нощен изтребител с удължен фюзелаж и кабина за втория член на екипажа, но проектът не е завършен до края на войната. Не съм сигурен дали изобщо има някакъв чертеж или схема на двуместната машина.

Моделът на AZ Model е в стандартната им кутия от картон със странично отваряне. Имаме динамичен боксарт на летящ EF-128, като зад него изостава британско Москито. Традиционно от задната страна са предлаганите цнетни камуфлажни схеми, с референции по Humbrol. Естествено схемите са “What If”.

В кутията имаме самозалепващ се плик с детайлите, декален лист и инструкция. Самата инструкция е формат А4, прегънат през средата за да образува книжка, от гланцирана хартия, цветна. Инструкцията е еднотипна и за другия предлаган от фирмата модел EF-128C. Разликата е единствено в декалите и добавените два прозрачни детайла за радара Naxos.

Първото впечатление е, че AZ Model са успели да съсипят чудесната форма на едноместния EF-128 за да добавят изпъкнал фанар и място за втори пилот в неудължения фюзелаж на самолета. Реално зад пилота в едноместната версия е бил основният горивен резервоар, а AZ Model предлагат вместо него да има втори пилот (!?). При нощният изтребител би следвало във втората кабина да няма лост за управление, но това не е упоменато в инструкцията. На фона на липсата на добър модел на едноместния EF-128, производителят би следвало да ни даде такъв, а не да си измисля несъществуващ проект. В 1/72 модели на самолета са предлагани от AIRMODEL (вакуумен), UNICRAFT, CMK и PLANET MODELS (смола), както и добре известният пластмасов модел от HUMA. Чехите от CMK и PLANET MODELS експериментират с двуместна версия, като предлагат и удължения фюзелаж, а втората кабина е изпъкнала. AZ Model са направили странен хибрид от нормален фюзелаж, странен изпъкнал фанар и гаргрот, в който липсва горния въздухозаборник за двигателя.

Декалите са добре отпечатани и без забележки, има добавени колани и пречупеният кръст не е разделен (което напоследък е модерно). Няма предвидени никакви служебни надписи. Обхващат предлаганите камуфлажни схеми:

- Junkers EF-128E, ”Red 71”, NJG 100, Leopoldsburg AB, May 1946

- Junkers EF-128E, ”Red 8”, NJG Prag, Prague Kbely AB, October 1946

- Junkers EF-128E, ”Green 28”, NJG 201, Kiev AB, November 1946

Последната схема, поради недоглеждане, е маркирана като ”Red 8”.

Прозрачните детайли са в найлонов плик с цип – имаме цял изпъкнал фанар и двете части за радара Naxos. Фреймингът е добър, прозрачността приемлива.

Непрозрачните детайли са разположени на една платка и са отляти от сива пластмаса. Общо наброяват 34. Нямат видими дефекти, освен в областта между двете пресформи. Двете половини на фюзелажа са с едва доловима разшивка, същото важи и за вертикалните стабилизаторчета. На крилата разшивката е малко по-отчетлива. Няма предвидени странични панели за кабината на екипажа. Приборното табло пред пилота е директно взаимствано от Bf.109, като средната част е мултиплицирана. Същото може да се каже и за приборното табло пред втория член на екипажа – там отново се набива на очи централната приборна конзола от 109-ката. Седалките за пилотите в никакъв случай не са катапултни, а най-обикновени. Пред пилота би следвало да има прозрачно бронирано стъкло и прицел, но такива изобщо не са предвидени. Някои от детайлите поразително приличат на такива, копирани директно от други сетове на AZ Model. Моделът сякаш е пуснат в продажба просто за бройка без предварително проучване, без никакви разсъждения върху него, с максимално използване на вече налични компоненти от базата на производителя. Положително е решението да има предвидено двигателче, макар и не съвсем детайлизирано, но пък отвътре то изглежда просто като една тръба. Няма и помен от вътрешните елементи за въздухозаборниците, освен две капачета, които се залепят от вътре във фюзелажа. Прави впечатление, че са дадени подкрилни пилони, предвидени по инструкция само за нощната версия. Но за тях не е предвидено въоръжение, също като други модели на производителя. Тук може да се развихрим със съдържанието на складовете за резервни части, и да се добавят външни подкрилни резервоари, по подобие на Me P.1101, или ракетно въоръжение за нощната версия. Но който няма такива запасни части, остава с невъоръжен самолет.

В заключение – EF-128 от AZ Model не е това, което аз лично очаквах. Би следвало да направят едноместната версия, а след това да експериментират с недомислени двуместни варианти. Моделът е доставен от официалния дистрибутор за фирмата в България – ”Нирахоби”.