Print

Як-40 е реактивен тримоторен пътнически самолет, разработен в СССР през 1960-те години. Има вариант и товарен самолет. Трите двигателя Ивченко АИ-25 с тяга 14,7 kN/1500 kgf са разположени в опашната част на тялото – два на пилона от двете страни, третият в тялото, което завършва с реактивното му сопло, снабдено с отвори за реверсиране на тягата при кацане. Средният двигател има отвор за въздух над опашната част на тялото, в основата на вертикалния стабилизатор. Основният колесник с балонни гуми, позволяващи кацане на летища без бетонни и асфалтови писти, се прибира в ниши в центроплана, които не се затварят с капаци, както е при съвременните реактивни самолети. Гумите остават да се подават няколко сантиметра под контура на тялото, което позволява при принудително кацане да се запази конструкцията на самолета. В опашната част има спускаем трап, правещ експлоатацията на самолета лесна на необорудвани с наземна техника (пасажерски стълби) летища. Екипажът се състои от двама пилоти или двама пилоти и борден инженер. Пътниците са в зависимост от компоновката на салона - 12-16 за луксозния вариант, 27-32 за нормалния вариант.

До 1981 г. са произведени общо 1011 бройки в Саратовския самолетен завод. От тях 130 са изнесени за: Афганистан, Ангола, България, Камбоджа, Куба, Чехословакия, Екваториална Гвинея, Етиопия, Източна Германия, Гватемала, Хондурас, Унгария, Италия, Лаос, Мадагаскар, Филипините, Полша, Сирия, Виетнам, Югославия и Замбия.

И този самолет има своята черна страница в българската авиационна история. На 2 август 1988 година самолет "Як-40" на авиокомпания "Балкан" се разбива само минути след излитането си от летище София за Варна. От общо 37 души на борда 23-ма изгарят в машината, а 14 са ранени. По-късно шестима от тях умират от раните си в болница. Сред жертвите са пилотите, няколко деца и секретарят в съветското консулство във Варна Юрий Черьомин, който пренася дипломатическа поща.

Това е един раритетен модел, като най-голямата му стойност е колекционерската и носталгична такава. Произвеждан е от източногерманската KVZ (Kunststoff-Verarbeitung Zschopau), преименувана на VEB MPKAB (VEB Modell -und Plastspielwaren Kombinat Annaberg-Buchholz) през шейсетте години на двадесети век. След 1973-та година компанията се преименува с познатият ни бранд VEB Plasticart, която продължава да го произвежда.

Настоящият модел идва в характерната кутия на VEB Plasticart от седемдесетте години на миналия век – кутия от картон с пълноцветен боксарт. Видно от опаковъчния лист, съдържанието на кутията датира от м.май 1975 година. Отстрани на капака има снимки на част от останалите модели на източногерманския производител.

Инструкцията е черно-бяла, има указания за изработване, схема на разположението на детайлите и рисунка на сглобен самолет, като със стрелки са посочени съответните части. Това е доста объркваща идея, но Plasticart не се отказват от нея доста дълго време. Интересно е листчето с указания за изработката на български език.

Декалният лист е доста голям и е за борд 19661 на АЕРОФЛОТ. Състоянието му е изключително добро за годините. В инструкцията са наречени „копирки”.

Детайлите са отляти от бяла пластмаса. Тук нямаме обичайните разноцветни детайли, което отчитам като минус при модела. Има си и платка с прозрачни детайли, които са с обичайната дебелина. Така или иначе, моделът е без интериор. Имаме общо 33 непрозрачни детайли, като най-големите от тях са двете половини на фюзелажа и крилата. Разшивката е външна, с изпъкнали нитове. Има я и обичайната поставка за фирмата, състояща се от два детайла. Вдлъбната разшивка имаме около управляващите плоскости и вратите. Отливката е без забележки, има малко леяци, но не се виждат всмукнатини или дефекти около ситните детайли. Големите детайли си имат съответни фиксатори. При мен в кутията нямаше обичайната тубичка с лепило, въпреки, че в инструкцията пише, че има. Вероятно се е изгубила някъде през годините.

В заключение, моделът има изключителна колекционерска стойност. Освен това, сглобен изглежда достатъчно добре. Едва ли е необходимо отново да припомням, че през шейсетте години в Източна Германия се създават модели, които са на световно ниво, а в някои аспекти като избор на прототип и отливки, се позиционират на едни от водещите позиции в моделизма. За времето си тези модели са били без алтернатива.