Моделът представя последната серийна модификация на известния немски тритонен камион, който се произвежда по лиценз в завода на Daimler Benz в последните две години на Втората световна война. Машината има изцяло дървена кабина и е технологично опрощавания за поевтиняване на производството. Заради постоянното отсъствие във войската на необходимите за комплектоване камиони, са доставени незначително количество машини от този тип, а основната част от производството навлиза в първите следвоенни години, когато Германия се нуждае от по-голямо количество товарни камиони за възстановяване на стопанството си. От 1944 до 1948 година са произведени близо 11 000 машини от този тип. Някои машини вземат участие през последните месеци на войната на Западния фронт.

Кутията е от твърд картон с гланциран капак. Боксартът е доста спокоен и някак тягостен с този камион, на фона на взривена "четворка". В кутията има инструкция и найлонов плик с детайлите. В плика намираме също и малко декално листче и прозрачен филм с фреймовете на остъклението.

Инструкцията е от четири листа във вид на книжка. На първата страница имаме историческа справка за модела, а на втората - схема на детайлите. Изработката на модела е от трета до седма страница и е реализирана в седемнадесет стъпки. Графиките са много добри. На последната страница е дадена единствената камуфлажна схема, представяща машина.... от DAK през май 1942-ра. Нещо, което противоречи както на дадената от самия производител историческа справка, така и на фактите. Камуфлажът е обичайният тритонален немски. Цветовете са дадени по Vallejo.

Декалното листче е съвсем семпло. Отпечатано е без проблеми, макар и с доста широк филм около самите картинки.

Прозрачният филм с фреймовете за прозорците е с добра прозрачност и стои мащабно добре.

Детайлите са разположени на една голяма платка и две малки.

Платка А съдържа 71 детайла - кабина, два вида каросерия, двигател, ходова част, калници. Моделчето има добър интериор, но хирургическата операция по отваряне на вратите и доста сложна. Отливката е без забележки - тук-таме има леки всмукнатини, а на тавана на кабината и на вратите от вътрешна страна има следи от ежектори. Двигателчето е ювелирно, но мащабно дебелите капаци ще загрозят машината, ако решите да ги оставите отворени. Предницата е взаимствана по-скоро от Omnibus, отколкото от стандартния Blitz на RODEN. С всичките и недостатъци. Пластмасовият детайл за покрита каросерия е доста нереално изглеждащ и препоръчвам да си изработите покривало и шпригли сами. При мен шприглите пристигнаха счупени на две места, едната част на ауспуха е недоотлята в средата, а седалката е със счупено краче. На фона на модела, който в момента изработвам ( Krupp L2H143 Kfz.70 ) това са бели кахъри, тъй като пластмасовите детайли на ICM са се счупили веднъж при опаковането и транспортирането, и втори път при отделянето.

Получаваме и стандартните две платки D - общо 52 детайла (по 26 детайла всяка). Това са колелета, елементи по екстериора и подпори на каросерията. Последните са ювелирно фини и свалянето им от платката и последващото зачистване са доста изнервяща операция.

В заключение - чудесен модел на тази машина. В сравнение с моделите на MAC Distribution, настоящият е доста по-добре както визуално, така и като детайлизация. Муцуната с предната радиаторна решетка са забележимо по-високи и по-широки при RODEN, при сравнима геометрия на кабината. Кой е крив и кой прав - да решават онези с шублерите.

Моделът е закупен от "Нирахоби".