Кутия:
Типичната ревелска. синя с жълти ивици и странично отваряне. Бокс-артът показва кацащ самолет от VFA-137 Kestrels, като прави впечатление странното асиметрично разположение на въоръжението. Бърза справка със снимките на сайта на US Navy показа, че не е странно, доколкото самолетът е летял точно в такава конфигурация. Самата кутия като материал не е кой знае какво и създава рискове от повреждане на частите в нея.
Съдържание:
Пет платки от светлосива пластмаса, отлично гравирани, но... с неприятно голямо количесто леяци по тях, като за нова отливка (моделът е на пазара от края на месец април). Може би надписа Made in Poland обяснява донякъде нещата. но все пак. Частите са опаковани в самостоятелни пликове, отделно е опаковано и пуснато в един от големите пликове остъклението. Самите платки нямат буквено означение, а частите са дадени последователно.
Платка 1:
Съдържа горната половина на фюселажа, както и сгъващите се конзоли на крилото, вертикалните стабилизатори, каналите на въздухозаборниците, първата степен на компресора и различни антени.
Всички детайли са изключително финно гравирани, с необходимата нитовка, а каналите на въздухозаборника отразяват коректно формата на реалните. Дадени са и ECS тръбите.
Платка 2:
Долната половина на фюзелажа, капаците на колесниците, пилотската стълба, двете половини на носа, както и детайлите, които се прикрепят към него. Отделно са дадени и страничните стени на въздухозаборниците. Към долната половина на фюселажа са отлети и шахтите на колесниците, за съжаление сравнително бедни откъм детайли в тях. Въпреки това поне в носовата има зачатъци на хидравликата на колесника.
Платка 3:
На нея се намират детайлите по интериора - вана на кабината с добри детайли на страничните конзоли, катапултна седалка от 3 части и приборното табло на пилота, също така е доста добро. Тук са също така и ракетите AIM-9X и AIM-120C AMRAAM, пилоните на AIM-9X, както и двете свободно падащи бомби Mk. 83 GP. На тази платка са и спирачната кука, стойките на колесника - много добри особено на предната, колелата (макар и да не са направени леко сплеснати) - за сметка на това е даден спирачния механизъм. Много добро впечатление правят подкосите на основния колесник, на които са дадени дори свързващите болтове. Хоризонталният стабилизатор е направен свързан, така че можете да го направите подвижен. Единственото слабо място са соплата - много дебели и плитки.
Платка 4 и 5:
Тук са трите допълнителни резервоара, както и AN/ASQ-228 ADVANCED FLIR, също така и частите за едноместната версия (очаквайте по някое време и двуместния F), както и двете GBU-31 JDAM.
Платка 6 и 7:
Прозрачните детайли, много добри, и като прозрачност и като форма. Допълнително е даден и HUD-а. Предвидена е възможност фанарът да се остави отворен.
Инструкция:
Типична ревелска, оформена като книжка, дава стъпките са сглобяване в 49 илюстрации. За пръв път при Ревел виждам нещо типично за азиатските производители, а именно челен изглед с възможните конфигурации на въоръжението. Все пак си намерете снимки преди да натоварите вашия Носорог (Rhino - неофициално жаргонно наименование на самолета с оглед избягване на объркване с "малките" Стършели). Боите са си дадени по Ревел, като поне двата основни цвята на камуфлажа са дадени и по Federal Standart.
Декали:
Може би най-хубавото в модела. Чудесен печат и детайлност от DACO. Схемите са безкрайно атрактивни:
- F/A-18E Super Hornet, VFA-137 Kestrels, "200" CAG Scheme, 2009, NAS Lemoore, USA;
- F/A-18E Super Hornet, VFA-105 Gunslingers "404", NAS Oceana, USA.
Определено Керкенезът е по-атрактивния от двата, да не говорим, че в сайта на USN има и доста негови снимки. Според момент е единствено цвета на декалите, и по-точно на тъмните полоси. В модела на Хасегава е даден FS 15042 (тъмно морско синьо), докато това в декалите на DACO отива към черно. Отново консултация със снимките показа, че италианците са се справили по-добре. Останалото са само добри думи за печата и подробностите - надписи по антените, капаците на колесника, соплата, вътрешната страна на въздухозаборниците.
Заключение:
Трудно заключение, поне за писане.
Определено моделът е едно ниво над семейството Супер Хорнети на Хасегава - разработена кабина, въоръжение, канали на въздухозаборниците, ECS pipes. Единственото изоставане е в зоната на шахтите на колесника. От друга страна конзолите на крилото са дадени отделно, но няма възможност да ги направите прибрани. Е, ако го направите в home base-а това не е проблем.Всъщност най-големия недостатък е липсата на възможнот (фабрична) да спуснете предкрилките и останалата крилна механизация, нещо, което се вижда и на наземно базираните Стършели.
Окончателното ми мнение е следното - най-добрият F/A-18E Super Hornet към днешна дата и единствен, от който можете да направите моделите от късните лотове.
