Още когато за първи път видях този самолет, веднага бе включен в списъка за изработка. Тъй като известно време беше спрян от продажба реших, че с мечтата ми е свършено, но Revell го преиздадоха тази година и нямаше как да не го купя. Този безспорно интересен самолет предизвиква някакво мистично усещане на deja vu и единственото ми притеснение е в какъв точно камуфлаж да го изработя, тъй като предлаганите от производителя не можаха да ме грабнат.

Да започнем с историята...

В средата на декември 1943 год. Reichsluftfahrtministerium (RLM), в рамките на програмата „America Bomber” реализира задание за създаване на реактивен стратегически бомбардировач, с основни параметри – бомбово натоварване не по малко от 4000 кг и далечина на полета – 5000 км.

В „Arado се заемат с ентусиазъм и още през април 1944 год. за предложени не по-малко от 11 (по някои данни – 15) проектни варианта, обединени в схемата „летящо крило” и отличаващи се както в дизайна на фюзелажа, така и в опашното оперение, количеството двигатели – един, два, три, четири, шест. Във връзка разполагаемите двигатели, които е обезпечавали проектното задание и е следвало да бъдат готови в този период, първия вариант с обозначение Е.555-1 получава шест двигателя BMW 003A. Конструкцията е трябвало да бъде изпълнена от стомана и дуралуминий, като полетното тегло достигало 24 000 кг, разпереността – 21,2 м, а височината – повече от 5 метра. Предвиден бил екипаж от трима души, които се помещавали в тясна херметична кабина в носа на самолета. Голямата площ на остъклението трябвало да обезпечи отличен обзор на всички членове на екипажа. Разчетната скорост била 860 км/ч, далечината на полета – 3200 км (с допълнителен резервоар в бомбоотсека – 4800 км), таван – 15000 метра.

Нормалното бомбово натоварване било 4000 кг, а в претоварен вариант – 6000 кг. Интересното е, че при излитане в претоварен вариант, е трябвало да се използват допълнителни основни стойки на шасито, които впоследствие се изхвърляли. Отбранителното въоръжение се състояло от две 30 мм оръдия МК 103 в основата на крилата и по две сдвоени 20 мм оръдия MG 151/20 в дистанционно управляеми кули, едната от които била разположена над кабината с екипажа, а другата – в кърмовата част.

Силовата установка включвала шест двигателя BMW 003A, които не само обезпечавали необходимата тяга за излитане и полет, но и гарантирали продължаване на полета при изваждане от строя на 1-2 от тях.

Във връзка с изменените по напълно понятни причини приоритети на Luftwaffe през декември 1944 год., на „Arado” било предложено да прекрати работата по Ar E.555 и да се съсредоточи върху проекти, свързани с непосредствената отбрана на Райха.

Моделът.

Кутията на Revell е с впечатляващи за мащаба размери - 36,5х23,5х5,8 см. Изпълнена е от мек картон в традиционния за фирмата формат и разцветки. Боксартът оптимистично представя тройка E.555 над Ню Йорка, преследвани от F-80. Оптимистично, защото с далечина на полета около 5000 км, бомбардировачът няма как да достигне до Америка, а по-скоро ще цопне в океана. По-вероятния вариант би бил с междинни кацания в Гренландия, но предвид разстоянията и разчетните възможности на бомбардировача, мисията би била еднопосочна.

В кутията опаковани в найлонов плик, затворен с тиксо, намираме три големи платки от сива пластмаса, плик (отново с тиксо) с прозрачните детайли, инструкция и декали. Доколкото знам моделът е пуснат за първи път през 1998 год., но за годините си изглежда в духа на най-добрите традиции в моделизма.

Качеството на леене е изключително високо, като недостатъците са малки леяци, които лесно се отстраняват. Разшивката е вътрешна, като по ширина и дълбочина ми се струват близки към идеалните за мащаба. Налична е и нитовка по детайлите.

Инструкцията е отпечатана във вид на книжка с шест листа формат А4. Традиционно на първа страница имаме история на самолета, както и черно-бяла снимка на готов модел. Изработването на модела е дадено в 26 стъпки, като схемите са достатъчно ясни и разбираеми. Опциите, които се предлагат са прибран или спуснат колесник; подвижни огневи точки; отворен или затворен бомбов люк и съответно боен товар. Инструкцията посочва, че е необходимо да поставите две тежести по 16 грама в предната част на крилата.

Дадени са две камуфлажни What If схеми:

1. Arado Ar (E) 555 от I/KG 100, 1948 год. – основен цвят RLM 76, отгоре малки петна RLM 75
2. Arado Ar (E) 555 от KG 200, 1948 год. – основен RLM 76, а отгоре големи петна RLM 75

Декалите са изключително подробни, има пълен набор тактически и технически обозначения. Печатът е чудесен, без разминавания или дефекти. Липсват свастики.

Прозрачните детайли са общо девет. Имат чудесен фрейминг, добра прозрачност, но са сравнително дебели. Капакът на кабината позволява да се остави отворен.

Първата платка съдържа три елемента – горна част на корпуса и крилата и две половини на единия вертикален стабилизатор. Разшивката е чудесна, платнената обшивка на елероните е представена много добре. Единственото ми притеснение е начина на монтаж и съответно залепване на големите горна и долна половина на бомбардировача.

Втората платка е идентична, но съдържа долната част на корпуса и крилата, както и съответните две половини на другия вертикален стабилизатор. Чудесно са пресъздадени шахтите на огромния основен колесник, както и огромния бомбов отсек. Единственото неприятно е, че ако не поставяте бомби, ще трябва да запълвате съответните отвори за монтажа им.

Третата платка съдържа всички останали детайли за интериора и екстериора, в това число и въоръжението. Или общо 77 детайла. Прави впечатление чудесното членение на двигателите и чудесната текстура на колелетата и гумите, радиооборудването и люковете на шахтите за колесника и бомбовата шахта. Недостатъците са отлятите към седалките колани и огромните „часовници” при бординженера/радиоператор. В набора са дадени две бомби SC 2000 и три SC 1000 (според описанието отстрани на капака). По габарити обаче последните са по-скоро SC 500, което е логично, предвид факта, че 2х2000 + 3х1000 прави 7000 кг бомбово натоварване, но ако приемем за грешно описанието, то 2х2000 + 3х500 е 5500 кг, което си е съвсем нормално в претоварен вариант. Предлаганият интериор съвсем не е лош, но има какво да се добави или доработи.

Като цяло моделът много ми допадна и напълно оправда очакванията ми. Единствените две притеснения, които споделих по-горе, са свързани със слепването на двете горна и долна половини, както и избора на камуфлаж, различен от предложения в набора.

Моделът е доставен от „Нирахоби”.