През 1936 год. Императорската армия на Япония поръчала на Mitsubishi и Kawasaki да разработи замяна за лекия едномоторен бомбардировач-биплан Ki-3, който по това време бил на въоръжение. Двата проекта Mitsubishi Ki-30 и Kawasaki Ki-32, били приети на въоръжение от армейската авиация като Тип 97 и Тип 98. И двата самолета били едномоторни двуместни моноплани с неприбираемо шаси с обтекатели. Имали просторни бомбови шахти и били класически представители на модерната в тези години концепция за лек едномоторен бомбардировач. През втората половина на тридесете години практически всички страни, които имали своя авиационна промишленост, разработвали машини от този клас. В Англия това бил Fairey Battle, в Полша PZL-23 "Карас", в САЩ - Northrop A-17; в СССР - Су-2; в Италия - Breda Ba.65. Само Германия тръгва по различен път и създава пикиращия бомбардировач Ju-87. Ах, да, Франция все още била в състояние на търсене.
И двата горепосочени японски самолета се оказали удачни, но ако Kawasaki Ki-32 в началото на бойните действия на Втората световна война на практика изчезнал от бойните части заради твърде ненадеждния и капризен двигател с течно охлаждане, то Ki-30 при боевете в Югоизточна Азия бил едва ли не гръбнакът на японската армейска авиация. Естествено, това било при наличието ан превъзходство от японците във въздуха.
В края на 1937 год., докато Ki-30 все още преминавал изпитания, техническия отдел на щаба на Армейската авиация вече се замислил над неговата завмяна. Заданието било базирано на Ki-30 през м.декември 1937 година. Заданието се свеждало до следното – да се създаде самолет, способен еднакво добре да изпълнява функции по разузнаване, наблюдение, коригиране на артилерията, щурмови удари, бомбомятане под ъгъл до 60 градуса... В резултат се появил нов клас, обозначен в японската авиация като "Shũgekiki/Gunteisatsuki" – разузнавач-щурмовик.
Техническите данни на новата машина предполагали съхранение на маневреността на предшественика, добър обзор във всички направления, способност за действие от неподготвени площадки, скорост до 450 км/ч, продължителност на полета три часа и четиридесет минути при крейсерска скорост от 300 км/ч, въоръжение от две картечници пушечен калибър – една неподвижна за стрелба напред и една за защита на задната полусфера. Бомбовото натоварване решили да намалят до 200 кг, вместо 400 кг както при Ki-30. Предполагало се, че при щурмови задачи няма да се налага използване на голямокалибрени бомби. Размерите на машината били по-малки от Ki-30, а за двигатели се разглеждали звездообразните и с въздушно охлаждане Nakajima Ha-5 или Mitsubishi Ha-25/Ha-26 с 850-950 к.с. Като допълнителна спецификация бил упоменат винт с постоянна стъпка, фюзелажен бомбоотсек, двойно управление и за първи път в японската авиация – изискване за бронезащита на екипажа, бензиновите резервоари и двигателя. След уточнения с представителите на Mitsubishi, през февруари 1938 са поръчани два прототипа.
За разработката на проекта, получил наименование Ki-51, трябвало около година. Получил се умален вариант на Ki-30, много компактен моноплан с изцяло метална конструкция, с изключение на платнените управляващи плоскости. От вътрешната бомбова шахта се отказали в ползва на външно окачване. Последния вариант позволявал използването на по-голям асортимент боеприпаси и да се използва максимално слабата товароподемност на машината. Изпитанията на новата машина протекли много гладко, без на практика никакви детски болести. При тях била отбелязана добрата управляемост, удовлетворителните полетни характеристики, отличен обзор, комфортна кабина. Единствен сериозен проблем се явявал претоварването на стрелеца при пикиране. При проведени учебни боеве с Ki-27 било установено, че маневрените характеристики на новия щурмови самолет не отстъпват на изтребителя. По време на 40 минутния бой Ki-51 нито веднъж не се появил във фотокартечницата на изтребителя.
Веднага след завършване на изпитанията била поръчана серия от 11 доработени щурмовика за експлоатационни изпитания. Първият от тях бил готов през септември 1939 година. Доработките се свеждали до допълнителна бронезащита, добавяне на гумени амортизатори в опорите на двигатиля и предкрилки за отстраняване тенденцията за срив при малки скорости.
Първоначално се планирало да има две паралелни версии Ki-51 щурмовик и Ki-51 Koh – тактически разузнавач. Втората спецификация била издадена през декември 1951 год., като били изработени два предсерийни самолета. От задната кабина били премахнати уредите за двойното управление, а в пода на кабината бил прорязан по-широк прозорец. В бордовете на машината били добавени неголеми прозорчета. Вариантът преминал успешнви изпитания, но било решено при серийно производство да не се изработва специализирани разузнавателни модификации и отделни варианти. Долните и страничните прозорчета станали стандартни, а преоборудването от щурмовик към разузнавач се превърнало в задача на полевите механици.
Ki-51 е приет на въоръжение в Императорската армейска авиация в края на 1939 год. под наименованието "99-Shiki Shugekiki/Gunteisaisuki" - "Щурмовик тактически разузнавач Тип 99". През януари 1940 год. В завода на Mitsubishi е организирано серийно производство, където до март 1944 год. са произведени 1459 единици от тази забележителна машина. Самолетът се оказал толкова удачен, че през юли 1941 год. в гр.Тачикава е оборудвана втора производствена линия, където до юли 1945 год. са произведени още 913 щурмови самолета.
По време на своята дълга и наситена бойна кариера, щурмовикът Ki-51 получил неофициално прозвище т японските военне - "Guniei" (производно от gunteisatsuki), или японска ”Щука" – като немският пикиращ бомбардировач Ju.87.
При използването на Ki-51 в качеството му на разузнавач, на борда се монтирали две камери. Голямата автоматична Модел 1 се монтирала стационално под пода на кабината, а втората ръчна Тип 96 или Тип 100 се съхранявала в контейнер в кабината на стрелеца за снимки през бордовите прозорчета. За нощни снимки се предвиждали осветителни боеприпаси под крилата или монтиране на 240 ватов прожектор в предната част на крилото. Въоръжението се свеждало до две крилни картечници Тип 89 кал.7,7 мм със стандартен боезапас от 300 патрона на цев. В кабината на стрелеца имало подвижна 7,7 мм картецница с боезапас 15 магазина, или 1020 патрона при щурмови мисии или 7 пълнителя (544 патрона) при разузнаване.
Стандартното бомбово натоварване на самолета били четири 50 кг бомби или дванадесет 12 кг бомби. По-късно били проведени изпитания за монтиране на 250 кг бомба под фюзелажа, което не било проблем за самолета дори при пикиране от 60 градуса.
Щурмовикът Ki-51 получил от съюзниците кодово име ”Соня” и по време на войната бил много популярен сред екипажите и техниците. Бил лек за обслужване и пилотиране, и се явявал много стабилна оръжейна платформа. Без изтребително прикритие обаче самолетът се оказвал лесна плячка за неприятелски самолети и в края на кариерата си бил използван от пилоти „камикадзе”.
И така.... стигаме до модела на Ki-51 Sonia от Clearprop. Единствената алтернатива, която имате в 1/72 за този забележителен самолет е Hasegawa, разработен през 70-те от друг японски производител Mania.. До момента. Украинците от ClearProp правят през 2019 год. модел, който изцяло покрива нуждите на всеки напреднал моделист – изключителна детайлност на пластмасовите детайли, фотоецвана детайлировка, включени маски в комплекта. Моделът на Hasegawa, въпреки, че е с гравирана разшивка, не може да се сравни с модел, който е няколко поколения след него, въпреки, че предлага нелоши възможности – сравнително добър интериор, добър екстериор. Но и негативи – изцяло затворен фанар и една единствена опция за въоръжението.
Моделът е в кутия с гланциран пълноцветен капак, изобразяващ двойка баражиращи Ki-51. Отстрани имаме малки цветни репродукции с предлаганите камуфлажни схеми, както и информация, че моделът съдържа 170 пластмасови и 63 фотоецвани детайла. Моделът е маркиран като „advanced”, т.е. за напреднали моделисти. Първата добра новина е след сваляне на гланцирания картонен капак – отдолу имаме здрава кутия от твърд двуслоен картон, с капак и странично затваряне, в който се намират детайлите. Едно изключително добро решение за всички, които са се сблъсквали с проблеми при транспортирането на моделите. В кутията имаме найлонов плик с цип, в който са платките с непрозрачни детайли, найлонов плик с цип, в който са декалите, прозрачните детайли, маските и фотоецваните детайли, както и инструкция за изработване на модела.
Инструкцията е от три незакопчани гланцирани листа, прегънати във вид на книжка от шест листа. Печатът е пълноцветен. На първа страница имаме репродукция на боксарта от кутията, кратка история на английски, както и референции на използваните цветове по наименование, Mr.Color и AK. На втора страница имаме схема на платките с детайлите, като само един е непрозрачен детайл е маркиран да не се използва. Изработката на модела стартира от трета страница, схемите са общо 33, добре обозначени и онагледени. На страници 11 и 12 са дадени четирите предлагани камуфлажни схеми, отпечатани пълноцветно. В долната част на страница две са дадени бонусните четири камуфлажни схеми, като е изобразена само опашката на самолета, т.е. няма пълна проекция.
Декалите са от един голям лист и един бонусен малък. Основните декали включват тактически и технически обозначения, както и елементи за приборните табла. Отпечатани са прецизне без забележки или разминавания. Позволяват изработката на четирите основни камуфлажни схеми, както следва:
- IJA Type 99 Army Assault plane Ki-51 “Sonia”, 27th Hikosentai, Burma 1942 – камуфлаж тип „костенурка”
- IJA Type 99 Army Assault plane Ki-51 “Sonia”, 6th Hikosentai, Souther China 1942 – зелени петна върху основния светло-сив камуфлаж
- IJA Type 99 Army Assault plane Ki-51 “Sonia”, 28th Hikosentai, Manchuria 1940-1941 – изцяло светло сив камуфлаж
- IJA Type 99 Army Assault plane Ki-51 “Sonia”, flying School Ibaraki, Japan 1942 – изцяло светло сив камуфлаж
За допълнителните камуфлажни схеми няма обозначения в инструкцията, предполага се, че за тях трябва да прочетете допълнително.
Фотоецваните детайли и маските са в отделен плик с цип. Металните детайли са без забележки, с тънки държачи и чудесна текстура. Имат подложка от картон с логото на производителя, с цел избягване на деформации. Маските са от бяла основа, много фини и добре оформени.
Прозрачните детайли са на една платка. Общо 16 детайла, с чудесна прозрачност, тънкостенни и много добър фрейминг. Имаме даден цял затворен фанар, както и предвидени отделни секции за отворен раздвижен фанар. Предвидени са два тип прозорчета от долна страна на фюзелажа, в зависимост от избраната модификация. Дадени са навигационните светлини, както и крилните фарове. Липсват единствено страничните прозорчета.
Непрозрачните детайли са разположени на общо пет платки, отляти от тъмно-сива пластмаса, без забележки, дефекти или каквито и да е проблеми. Всички платки са брандирани с логото на производителя ClearProp, имат обозначение на платката и номерация на детайлите.
На платка А са елементите на фюзелажа, елерони и основни колелета. Разшивката е фина, предвидени са и са изработени нитове по повърхностите, има предвидени много фини фиксатори, а държачите са фини и на удобни места. На платката има три вида обтекатели за кока на витлото, като единият от тях не се използва. На платка В са двете горни полукрила и цяла основа за долното крило. Разшифката е много фино проработена, с нитоване и ювелирно проработени люкове и елементи. Детайлите имат предвидени много фини фиксатори. В инструкцията е споменато за разпробиване на долния елемент в района на подкрилните бомбодържатели, в зависимост от избраната конфигурация. По тази причина от вътрешна страна има маркирани отвори. На платка С са разположени страните на кокпита, подът на пилотската кабина, хоризонталните стабилизатори, управляващата плоскост на вертикалния стабилизатор, обтекателите на основния колесник. Интериорът е проработен до степен превъзходно, като структурата и елементите могат да засрамят доста смолни производители. Предвидени са фиксатори към фюзелажа на страничните панели. Платка D съдържа многобройните ситни елементи по интериора и екстериора, като най-големите детайли са за двигател. Отливката на елементите е ювелирна. Отбранителната картечница се изработва от четири пластмасови и два фотоецвани детайла. За много от елементите ще се яви определено затруднение при свалянето им от държачите. Последната платка Е е най-малката и съдържа всички елементи за въоръжението на самолет – бомбодържатели и бомби. Стабилизаторите не са отляти от пластмаса, а за тях са предвидени фотоецвани елементи. И тук отливката е ювелирна и без забележки. Инструкцията ни дава две схеми за окачването на бомбите – вариант А подкрилни пилони за четири 50 кг бомби, или вариант В – подкрилни пилони за по една 50 кг бомба и на две места по шест 10 кг бомби. Няма референции към конкретни камуфлажи. Освен въоръжението, предлаганите опции са декални или фотоецвани приборни табла, отворен или затворен фанар на кабината.
В заключение – украинците от ClearProp дават изключително силна заявка за нов тип мултимедийни комплекти, с прецизна отливка, широк набор допълнителни елементи и не на последно място – чудесна опаковка. С няколко думи – революция в 1/72 на дела, а не на думи. Освен прецизният модел, украинците позиционират продукта си в разумния ценови клас, което го прави изключително достъпен и аткрактивен. Моделът е доставен от "Нирахоби".
Горещо препоръчвам!
