Ако не смятаме многоцелевият Ан-2, то Ан-24 става най-масовият пътнически самолет, изработван в СССР. Историята му започва през петдесетте години на миналия век, когато се взема правителствено решение за създаване на самолет с турбореактивни двигатели за местните въздушни линии, който трябва да замени Ил-12, Ил-14 и Ли-2. За лидер в производството на подобен тип самолети се считало ОКБ Илюшин, чиито неочакван конкурент става младият колектив на бюро Антонов.
Създаването на 32 местният двудвигателен самолет Ан-24 започва в киевското ОКБ-473, оглавявано от О.К.Антонов, на основание постановление от 18 декември 1957 година. Съгласно заданието самолетът с търговско натоварване 4000 кг трябвало да има далечина на полета 400 км при крейсерска скорост 450 км/ч. Предвиждала се експлоатация от грунтови писти с дължина до 1200 метра, като е трябвало да се обезпечи и продължение на излитането при отказ на един двигател при отделяне от пистата и полет с един двигател на височина до 4000 метра.
През 1958 год. е изработен първият прототип, а през 1959 год. започват изпитанията му с обозначение СССР-Л1959. Още в началото е станало ясно, че за постигане на желаните характеристики, е необходима още много работа. Измененията в конструкцията са внедрени във втория прототип, борд СССР-Л1960. Той за първи път полита на 10 юли 1960 год., като през това време започва работата по още три прототипа. През април 1961 год. вторият прототип е предаден за държавни изпитания. Констатирани са много недостатъци, което налага прекъсване на изпитанията. През м.август завършват държавните изпитания, а три самолета Ан-24 вземат участие в авиационният парад в Тушино. Доработките продължават, а през 19 августа 1961 г. Ан-24 влиза в серийно производство. Еталон става самолетът с борден номер СССР-46708, на който са направени доста доработки. Дори при серийното производство продължават да се правят доработки. През 1964 год. максималната полетна маса на Ан-24 а достига до 20 тона, като за сметка на увеличеното количество гориво далечината на полета с товар от 4000 кг се увеличава двойно – до 800 километра. Построени са общо 116 самолета Ан-24А, като всички останали машини се доработват до стандарта Ан-24В, който е най-масовият вариант. Стартовата маса на самолета е увеличена на 21 тона, като пътническите варианти са разчетени за 48 до 52 места. Самолетът се произвежда от 1964 год. и са произведени 400 машини. Тази версия успешно била предлагана и за експорт. Самолетът е използван в различни конфигурации в различни авиокомпании или ВВС. До последно се използва във ВВС на Украйна.
Това е един раритетен модел, като най-голямата му стойност е колекционерската и носталгична такава. Произвеждан е от източногерманската KVZ (Kunststoff-Verarbeitung Zschopau), преименувана на VEB MPKAB (VEB Modell - und Plastspielwaren Kombinat Annaberg-Buchholz) през шейсетте години на двадесети век. По-късно компанията се преименува с познатият ни бранд VEB Plasticart, която продължава да го произвежда от 1973-та до 1989-та. През това време развитие търпят само кутиите на модела.
Настоящият модел идва в характерната кутия на VEB Plasticart от седемдесетте години на миналия век – кутия от картон с пълноцветен боксарт. Видно от опаковъчния лист, съдържанието на кутията е от периода 1975 до 1977 година. Отстрани на капака има снимки на част от останалите модели на източногерманския производител. Самолетът се предлага само с ливреята на INTERFLUG.
Освен опаковъчният лист, в кутията имаме разноцветни платки с детайли, инструкция, декален лист и обичайните тубички с лепило и сребриста боичка. Има добавено и парче корда за антената. Инструкцията е едноцветна, има схеми на разположението на детайлите по платките, но няма монтажна схема. Детайлите са посочени на рисунка на самолета и си трябва усет за напасване на всички.
Декалите са само за една машина – борд DM-SBA на INTERFLUG. Това самолет Ан-24В със сериен номер 67302206, произведен през 1965 година, който през 1976 год. е продаден на българската авиокомпания BALKAN. От своя страна тя го експлоатира до 1999 год. с обозначение LZ-ANL. Сега самолетът е част от експозицията на Летище Бургас.
Общо десет са детайлите от бяла пластмаса – половини на фюзелажа, криле, стабилизатори, както и неизменната поставка. 23 са детайлите от сива (сребриста) пластмаса – колесници, антени, предна част на мотогондолите, капаци и др. Пет са детайлите от прозрачна пластмаса, със сравнително лошо оптично качество, но пък и то няма нищо за гледане в самолета. Десет са черните детайли – колелета на самолета, витла и ауспуси. Повърхността на детайлите е с фина нитована изпъкнала разшивка, като вдлъбната е разшивката около някои характерни елементи – управляващи плоскости, люкове. Големите детайли имат вътрешни фиксатори.
Предвид възрастта на модела, отливката е на прилично за времето си ниво. Цветните платки са иновативно решение за времето си и позволяват изработването на модела без изобщо да е необходимо каквото и да е боядисване – нещо, което ще срещнем много по-късно в стендовия моделизъм. Основен недостатък е липсата на интериор, но и доста съвременни производители не предлагат интериор за пътническия салон.
Освен матрицата на KVZ-MPKAB (VEB Plasticart), предлагана в опаковки на MasterModell, PlayfixKits, Dahlmann и Reifra, не съществува друг модел на Ан-24 в мащаб 1/100.
REVARO предлагат няколко вида декали за Ан-14 от VEB Plasticart, в ливреи на Aeroflot, UTAir, Tarom, Interflug, Alros, Cubana Airlines. BSModelle предлагат атрактивни декали за Ан-24 на Украинските ВВС, в добавка към собствената си линия.
В заключение, моделът има изключителна колекционерска стойност. Освен това, сглобен изглежда достатъчно добре. Едва ли е необходимо отново да припомням, че през шейсетте години в Източна Германия се създават модели, които са на световно ниво, а в някои аспекти като избор на прототип и отливки, оставят ясна и видима следа в историята на моделизма.
