Print

Messerschmitt Bf.109 е основен изтребител на Германия през Втората световна война. 

В началото на лятото на 1938 год. на един от предсерийните Bf.109E-0 е монтиран двигател DB-601A. Този самолет получава обозначение Bf.109V-17 (D-IWKU) и става прототип за изтребителя E-3. Конструкцията на двигателя позволява монтирането на 20-мм оръдие MG-FF между блоковете на цилиндрите, което стреля през кока на винта. Мощността на двигателя при излетен режим е 1175 к.с. при честота на въртене на винта 2480 об./мин, а на височина 4500 м – 1020 к.с. при 2400 оборота в минута. Модификацията Bf-109E-2 с двигател DB-601A и моторно оръдие MG/FF е била приета като излишна промеждутъчна стъпка, и не е предадена в серийно производство, въпреки че има сведения, че такива машини са произвеждани в завода в Регенсбург. Изтребителят Е-3 сменя Е-1 на монтажните линии през есента на 1939 год., а та въоръжение в Луфтвафе започва да постъпва в края на годината. Въоръжението на Е-3 действително било по-мощно, в сравнение с предната модификация, но проблемите проблеми с неговото прегряване и засечки, довели до това, че често оръдието MG/FF е било демонтирано в строевите части, веднага след получаване на самолетите. На късните Е-3 крилните картечници били заменени от оръдия MG/FF с боекомплект 60 снаряда, като заради пълнителите на оръдието, на крилото се появили капковидни обтекатели в долната част. Така секундния залп на двете оръдия и картечниците достигал до 2,2 кг – съвсем нелош показател за последните месеци на 1939 година.

Общо са произведени 1,276 самолета от варианта E-3, като тук са включени и 83 експортни машини. Royal Romanian Air Force оперират с около 50 самолета от типа E-3/4.

Първите 11 самолета пристигат в Румъния през пролетта на 1940 година, а останалите 39 – една година по-късно. Модерните германски самолети постъпват в новосформираната 7-ма изтребителна група, която през м.юни 1941 год. разполага с 36 изтребителя Bf.109E. Румънските Bf.109E вземат участие още впървите часове на Операция „Барбароса”, като придружават немски бомбардировачи за атака на съветските летища. Първите им победи идват на втория ден – на 22 юни 2941 год., когато 16 „Емила” влизат в бой с 25 съветски изтребителя и свалят шест от тях. Първата загуба на 7th Fighter Group е на 5 юли, когато самолетът на adj. Ilie Vatamanu's е ударен от зенитен огън. След приключване на кампанията през 1941 год., румънските ВВС са реорганизирани поради чувствителните загуби. Пристигат 15 самолета E-7, които попълват състава на 7th Fighter Group. 37 самолета са изпратени отново на фронта през есента на 1942 год., близо до Сталинград. След съветското контранастъпление през ноември 10942 год., ескадрилата прави драматично бягство от обкръжението, като губи пет самолета, а други три са пленени от Съветската армия. Останките от ескрадрилата се присъединяват към 5th Bomber Group и образуват група ескадрила, която остава на фронта до февруари 1943 год., след което се връща у дома. 7th Fighter Group се завръща на фронта през м.март същата година, когато е попълнена с новите Bf.109G. Останалите „Емили” са разпределени за тренировъчни нужди или изпратени в 52nd Fighter Squadron. Тази ескадрила изпълнява прикриващи мисии над Черно море, но през 1944 год. участва с другите групи при няколко прехвата на самолети от американските 15th Air Force. След м.август 1944 год. старите „Емили” не участват в повече действия. „Пенсионирани” са окончателно през 1946-та година.

Моделът е в кутия от гланциран картон със странично отваряне, като на предната част има идилитичен боксарт на летяща над населено място машина, а на гърба са предлаганите камуфлажни схеми. В кутията са стандартните платки за версия Е, като разликата е в декалите, инструкцията и прозрачните детайли. Печатът на кутията е добър, цветовете са дадени с референции по HUMBROL.

В кутията имаме самозалепващ се плик с детайлите, два декални листа и инструкция. Самата инструкция е формат А3, прегънат през средата за да образува книжка, от гланцирана хартия, цветна. На първата страница имаме кратка историческа справка, на втора - схема на разположението на детайлите, като част от тях са маркирани да не се използват при конкретната версия. Стъпките за изработване на модела са общо 19 - от втора до четвърта страница. В долната половина на последната страница е дадена схема на декалите със служебни надписи. Инструкцията е много добре отпечатана, а на сайта на производителя се предлага възможност да се свали в PDF.

Декалните листове са малък и голям. Малкият е със служебните надписи, а големият - с тактически обозначения и маркировки за предлаганите камуфлажни схеми. Декалите са с чудесно качество, без забележки.

Предлаганите камуфлажни схеми са общо три. Машините са съответно:

Най-атрактивната камуфлажна схема тук е тази на пилота Tiberiu Vinca, който сваля 13 съветски самолета, но загива на 13 март 1944 год. след приятелски огън от немски Heinkel He-111.  Любопитна информация за този пилот е, че той извършва единственият известен полет на Bf.109E с трима човека на борда. През лятото на 1942 год.,  когато неговата 7th Fighter Group е отново на фронта, този път в Сталинград, съветските войски пробиват отбраната на румънските линии и летището трябва да се евакуира. Пилотите и механиците едва успяват да избягнат залавянето си при много драматични условия. В този момент Tiberiu Vinca успява да спаси двама механици – единият се вмъква във фюзелажа на машината му, а вторият е в пилотската кабина, заедно с летеца. Въпреки трудното излитане – по това време съветските танкове вече обстрелват летището, атмосферните условия и претовареният самолет, пилотът успешно достига до авиобаза Тачинская.

В малко пликче с клипс са прозрачните детайли - цял фанар, прицел и челно бронестъкло. Чудесна прозрачност и много добър фрейминг.

Непрозрачните детайли са разположени на две идентични по размери платки, отливката е шортрън, но със забележително качество. Пластмасата е сива, няма груби дефекти по детайлите.

Платка А има 23 детайла – долно полукрило и горни полукрила, кокпит, седалка, два вида колелета, капаци на основния колесник, ауспухови тръби, радиаторни решетки, витло, детайл за разузнавателната версия и др. Всички детайли са на забележително ниво, разшивката е фина вдлъбната и без дефекти. Един от детайлите е маркиран да не се използва при настоящата версия, но като гледам, излишен е и детайлът за прозорчето на фотокамерата за разузнавателната версия.

Втората платка има 38 детайла и предлага двете половини на фюзелажа, хоризонтално оперение, три вида кокове за витлото, бомба, допълнителен резервоар, приборно табло, стойки за колесника и др. Отново всички детайли са проработени изключително добре. Имаме обичайният за фирмата вътрешен интериор на страничните панели на кокпита. В инструкцията е отбелязан само един детайл, който следва да не се ползва при настоящата версия, но според мен отпадат частите за бомбата, за допълнителния резервоар и съответните държатели,  тилната броня за пилота, филтърът за пустинната версия и др.

Заключение - AZ MODEL предлагат много добър модел, който е достатъчно детайлизиран, поради което не изисква абсолютно никакви сериозни доработки. Още повече, че кабината не позволява да се остави отворена, а през фанара детайлизацията е на изключително високо като за пластмасов модел ниво. Моделът се появи на фона на бурни дебати защо е необходим още един E-3/4/7, при условие, че вече имаме този на Tamiya, а времето на появяване съвпадна с излизането на пазара на свръхдетайлизираният E-3/4 на Special Hobby, който въпреки това е на по-ниска цена от модела на AZ Model. Вероятно има някаква търговска логика в бълването на различни декални варианти, но в крайна сметка печелившите трябва да сме и ние – моделистите. В крайна сметка имаме си поредният декален вариант на Bf.109E – много подходящ за уикенд изработка.

Моделът е доставен от дистрибутора на AZ MODEL за България - "Нирахоби".