Print

На 25 януари 1945 год. от Messerschmitt предлагат проект на реактивният бомбардировач P.1107/I. В проекта е използван опита от разработката на по-ранният Me-264, и се предвижда силовата установка да е от два турбореактивни двигателя BMW 018, монтирани в гондоли под крилата, или четири турбореактивни BMW 003D или Heinkel HeS 109-011 в двойни гондоли под крилата. Стоманеният и дуралуминиев корпус е вдъхновен от Me-264, докато крилете са конструирани от дърво. Основният колесник е от две единични колелета с голям диаметър, които се прибират странично в корпуса. Носовото колело е двойно и се прибира под кабината. Предвидено е задно вертикално оперение с високо поставена хоризонтална плоскост. Горивните резервоари са монтирани в средната част на фюзелажа и в крилете. Отопляемата херметична кабина е предвидена за четиричленен екипаж, като в нея е необходимото радиолокационно и комуникационно оборудване. Самолетът може да носи бомбен товар от 4000 кг във фюзелажа, като не е предвидено отбранително въоръжение. Проектът P.1107/I е отхвърлен от RLM, откъдето преценят, че машината не притежава достатъчна скорост и височина, за да достигне безопасно САЩ.

По-късно дизайнът е усъвършенстван и от фирмата предлагат втори проект - P.1107/II. Този вариант е с изцяло метална конструкция и задвижван от четири двигателя Heinkel HeS 011, монтирани в задния край на крилата по двойки. Предвидено е V-образно опашно оперение, за изчистване на реактивния поток от двигателите. Бомбовият товар остава 4000 кг и отново няма предвидено отбранително въоръжение. Прототипът на P.1107/II е в ранните етапи на конструиране, когато войната приключва.

Съществуват чертежи и на трети проект, обозначен с IX-122. Този вариант е изобразен без опашка и с много по-голямо крило. Основният колесник се прибира в крилата, докато единичното носово колело се завърта на 90 градуса, преди да се прибере назад под кабината.

Предвиждало се е далечината на полета на разузнавателния самолет да е 9600 км при скорост от 990 до 1020 км/ч. За бомбардировача проектната далечина на полета е била до 7400 км.

RS Models предлагат Messerschmitt P.1107 в два варианта – long Range Jet Bomber (кат.№ 92261)  и Aufklärer (разузнавателен самолет – настоящата версия), като разликата е само в кутията и декалите. Сред свободните съчинения на производителя, които намираме в модела, са отбранителното въоръжение от две дистанционно управляеми кули, въздухозаборниците за двигателите в ръба на крилата, задната част на мотогондолите, които са дадени изравнени с крилата, но чертежите показват ясно, че са удължени назад, кабината за двучленен екипаж и неправилното носово остъкление. Разбирам, че е Luft ’46 проект, но това не означава свободни съчинения, които да игнорират дори наличната оскъдна, но публично известна информация. Не прави чест на RS Models подобно отношение към обектите, за които правят модели. Заради V-образното опашно оперение се предполага, че моделът представя проект P.1107/II. Моделът не кореспондира с откритите и известни чертежи, а е правен по схема с неясен автор от сайта Luft 46

Кутията е стандартна за фирмата – от мек картон със странично отваряне. Красив боксарт на летящ над облаците самолет и традиционните камуфлажни схеми на гърба. Цветовете не са дадени по референтни каталожни стойности, а като наименования и по RLM. Алтернативните маркировки са за четири машини, сътветно принадлежащи на Luftwaffe KG 40, KG 26, KG 53 и KG 76 през 1946 година.

В кутията имаме самозалепващ найлонов плик, в който са поставени платките с пластмасови детайли, декали, смолни детайли и инструкция. Инструкцията е черно-бяла и представлява прегънат през средата лист А4, с двустранен печат. Така образуваната книжка на първа страница съдържа малко черно-бяло изображение на боксарта, кратка историческа справка за модела, преписана от Уикипедия, както и схема на детайлите. Останалите три страници показват схемите за монтаж на модела в 14 стъпки. Самите схеми са ясни и добре онагледени. Пропуснато е само оцветяването на детайлите, което е оставено на фантазията на моделиста.

Декалите са в плик с цип, отпечатването е на високо ниво без разминавания или забележки. Свастиката е разделена на две части. Има доста надписи, чието място не е показано, в това число обозначенията за горивните резервоари.

Смолните части са четири и представляват задната част на турбореактивните Heinkel HeS 011. Детайлчетата са изработени много добре, без забележки.

Прозрачните детайли са три и рамката им е разположена в найлонов плик с цип. Имаме цял капак на фанара, носов канцел без фрейминг и цяла част с прозорчетата за фотоапаратите. Детайлите са с добри оптични качества.

Пластмасовите детайли са разположени на две платки, като отливката е на много добро ниво, от сиво-синя пластмаса. Гравировката по външните детайли е фина и вдлъбната.

На първата платка са разположени 17 детайла – две половини на фюзелажа, основните колелета (които наистина са огромни) – можеше да се имитира сплескване от долна страна, шахти на колесниците – съвсем семпли, кокпит и приборни табла. Кокпита наистина е доста обширен като за двама души, но беден откъм детайлизация. Приборната дъска пред пилота е огромна – като за пътнически самолет. Приборното табло пред другия летец е взето директно от долната част на FW-190A. Няма дадено радиооборудване или бомбардировъчно. Пак добре, че не са поставили лост за управление и за предния летец. Фюзелажът е огромен, но и той страда от бедна детайлизация – разшивката е скромна и семпла, въпреки, че е добре гравирана. Няма технологични капаци или капачки за шахтите на резервоарите. От вътрешна страна няма никакъв фрейминг. Не са предвидени и фиксатори.

На втората платка са четирите полукрила, задни стабилизатори, седалки за пилотите, капаци за колесниците, отбранителн кули и др. елементи по интериора и естериора, или общо 28 части. Не успях да намеря в монтажните схеми мястото на детайл 24, който представлява малко триъгълно табло с ръчка. Разшивката по повърхностите на крилата е равномерна и фино гравирана, но като цяло бедна и без никакви сервизни капаци или поне капачки за резервоарите. Капаците на колесниците са скучни от вътрешната си част. Пилотските седалки също са скучни и не приличат на нито една от немсикте седалки от края на Втората световна война.

Намирам за странна идеята да се оставят прозорчета за фотоапарати в задната част, а самите фотоапарати дори да не са загатнати. Няма ги нито като отделни детайли, нито като някакъв детайл поне от предната част на обектив. Това означава, че ще трябва да си ги изработите сами. Все пак конкретния модел е разузнавателен. Никак не би било зле да бъде представена и бомбовата шахта на машината, но такава опция няма предвидена. Не е предложено и раздвижване на управляващите плоскости.

В заключение – принципно одобрявам идеята да се правят модели на нереализирани проекти, но би било добре производителите да се придържат към фактите, а не да залагат само на развинтената си фантазия. Моделът, като модел за сглобяване, е сравнително добър. Като копийност обаче е на почти нулево ниво. Изборът дали да си го купите или не, зависи от конкретните ви нагласи и компромиси.