Print

Messerschmitt Bf.109 е основен изтребител на Германия през Втората световна война. 

При създаването на поредната модификация Е, конструкторите на „сто и девятката” са се възползвали от вече готови планери от предсерийната партида Bf.109D-0. Полетните изпитания на двете машини с обозначения Bf.109V14 (D-IRTT) и V15 (D-IPHR), започват през лятото на 1938 година. И двата самолета получават двигатели DB-601A1, с излетна мощност 1050 к.с. при 2480 оборота в минута, 1000 к.с. при 2400 оборота и 810 к.с. при 2200 оборота на височина 3700 метра. Bf.109V14 бил въоръжен с две фюзелажни картечници MG-17 и две крилни оръдия MG/FF, а V15 имал само картечници. В края на 1938 год. са произведени осем предсерийни BF.109E-0, които били предназначени за изпитания на двигателя и въоръжението. Тези опитни машини имали само картечно въоръжение – две фюзелажни и две крилни картечници. Фюзелажът на Bf.109E-0 от кабината до опашката не се отличавал от фюзелажа на „Дора”, но за сметка на това конструкцията на моторната установка била изменена съществено. Маслорадиаторът бил преместен в тунел под двигателя, а радиаторите на гликоловото охлаждане монтирали симетрично под крилете на самолета, непосредствено зад шахтите на основните стойки на колесниците.

Поради забавяне с доработката на двигателя, първият сериен Bf.109E-1 е предаден едва през м.януари 1939 година. Основното производство на вариант Е било разгърнато в завода в Регенсбург, а заводът в Аугсбург преминал на производство на двумоторни тежки изтребители Bf.110.

Изтребителят Bf.109E-1 имал ред преимущества пред съвременниците си, благодарение на системата за непосредствено впръскване на горивото в цилиндрите. Така за него не били страшни отрицателните претоварвания, възникващи при преход от хоризонтален полет в пикиране, което било проблем при карбураторните двигатели. За разлика от предшествениците си, на „Емил” бил монтиран трилопатен винт VDM с променлива стъпка. Самолетът получил радиостанция FuG 7, но независимо, че на германците била извества появата на брониране на съветските изтребители, на собствената си машина не монтирали никаква защита за пилота, а бензиновите резервоари не били протектирани. Серийните Bf.109E-1 били въоръжени по подобие на Bf.109E-0 с четири 7,9 мм картечници MG 17. БОекомплектът на фюзелажните MG 17 се състоял от 1000 патрона на ствол, а крилните имали по 420 патрона на ствол.

Самолетите Bf.109E-1 започват да постъпват в изтребителните подразделения на Luftwaffe в самото начало на 1939 година. Независимо от дефицита на тези самолети в германските ВВС, и близкия края на воната в Испания, Хитлер решил да изпрати известно количество „Емили” на Пиренейския полуостров. Това се обяснявало със значителните загуби на мешершмити от ранните модификации в легион „Кондор” и тяхната амортизация. Освен това Испания се разглеждала като полигон за войсково изпитание на ново оръжие. Първи се превъоръжават с Bf.109E-1 отряд 2.J/88.

Липсата на твърда валута принуждава Германия да сключи експортен догово с Швейцария за 10 Bf.109E-1 с двигатели Jumo 210, които трябвало да бъдат получени в началото на 1939 година. Веднага след това бил сключен договор за доставка на 30 изтребителя Bf.109E-1, като всички машини били доставени без въоръжение и радиоборудване. По-нататък швейцарците поръчват още 50 изтребителя Bf.109E-1 и E-3, доставката на които е завършена през м.април 1940 година.

Bf.109E-1 бил опасен противник – имал отлична управляемост на малки и средни скорости, отлични ъгли на атака при малки скорости, не изпадал в свредел, имал кратък разбег. Едновременно с това се отбелязвали и неговите недостатъци – тясна кабина, малка далечина на полета и липса на защита на пилота и резервоарите.

Моделът е в кутия от гланциран картон със странично отваряне, като на предната част има красив боксарт на двойка месершмити, а на гърба са предлаганите камуфлажни схеми. В кутията са стандартните платки за версия Е, с добавена нова платка за крилете, декали, инструкция и прозрачни детайли. Печатът на кутията е добър, цветовете са дадени с референции по HUMBROL.

В кутията имаме самозалепващ се плик с детайлите, два декални листа и инструкция. Самата инструкция е формат А3, прегънат през средата за да образува книжка, от гланцирана хартия, цветна. На първата страница имаме кратка историческа справка, на втора - схема на разположението на детайлите, като част от тях са маркирани да не се използват при конкретната версия. Стъпките за изработване на модела са общо 19 - от втора до четвърта страница. В долната половина на последната страница е дадена схема на декалите със служебни надписи. Инструкцията е много добре отпечатана, а на сайта на производителя се предлага възможност да се свали в PDF. Тъй като за основ е използвана изструкцията за E3/4, следва да се внимава и някои детайли като бронираният гръб зад пилота, бомбодържателя и допълнителния резервоар, както и бронестъклото на фанара, да не се използват.

Декалните листове са малък и голям. Малкият е със служебните надписи, а големият - с тактически обозначения и маркировки за предлаганите камуфлажни схеми. Декалите са с чудесно качество, без забележки.

Предлаганите камуфлажни схеми са общо три. Машините са съответно:

В малко пликче с клипс са прозрачните детайли - цял фанар, прицел и челно бронестъкло. Чудесна прозрачност и много добър фрейминг.

Непрозрачните детайли са разположени на две идентични по размери платки, и една допълнителна. Отливката е шортрън, но със забележително качество. Пластмасата е сива, няма груби дефекти по детайлите.

Платка А има 22 детайла – долно полукрило и горни полукрила (които не се използват при тази модификация), кокпит, седалка, два вида колелета, капаци на основния колесник, ауспухови тръби, радиаторни решетки, витло, детайл за разузнавателната версия и др. Всички детайли са на забележително ниво, разшивката е фина вдлъбната и без дефекти.

Втората платка има 38 детайла и предлага двете половини на фюзелажа, хоризонтално оперение, три вида кокове за витлото, бомба, допълнителен резервоар, приборно табло, стойки за колесника и др. Отново всички детайли са проработени изключително добре. Имаме обичайният за фирмата вътрешен интериор на страничните панели на кокпита. В инструкцията е отбелязан само един детайл, който следва да не се ползва при настоящата версия, но според мен отпадат частите за бомбата, за допълнителния резервоар и съответните държатели,  тилната броня за пилота, филтърът за пустинната версия и др.

Допълнителната платка включва три детайла – две горни части и цяла долна, за изработката на картечното крило на машината. Отливката е отново на ниво, гравировката е фина вътрешна и равномерна.

Заключение - AZ MODEL предлагат много добър модел, който е достатъчно детайлизиран, поради което не изисква абсолютно никакви сериозни доработки. Още повече, че кабината не позволява да се остави отворена, а през фанара детайлизацията е на изключително високо като за пластмасов модел ниво. Много е подходящ за уикенд изработка

Моделът е доставен от дистрибутора на AZ MODEL за България - "Нирахоби".