Броненосецът е заложен 1889 г. и влиза в строя 1896 година. Прототип за строежа на "Наварин" е английския „Трафалгар”. Долу-горе всичко е копирано от Англичанина, като по брониране дори го превъзхожда. За времето си е бил доста страховит кораб с един единствен недостатък, а именно ниския борд, което води до ниска мореходност. На следващият Руски броненосец строен по тази схема „Сисой Велики” се е наблегнало на премахването на точно този недостатък, но за това когато говорим за него. Друг недостатък е била остарялата артилерия, стреляща с димен барут и дължина на 305 мм оръдия само 35 калибъра. Независимо от споменатото, тази схема на брониране и разположение на артилерията господстват в Руското корабостроене още 10 години. През 1902 година корабът минава капитален ремонт, но артилерията си остава същата. Включен е в състава на Втора тихоокеанска ескадра и загива в Цушимското сражение на 15 май 1905 год. след попадението на няколко Японски торпеда.

Моделиране:

Моделът е представен във „Викторианска”окраска, характерна за 90 години на 19 век. Чертежите са май пак от Navarin.Ru, но вече не си спомням. Перфектно подробни са. Палубата е печатана от самозалепваща хартия и след това лакирана с нитро лак. Всичко е правено по познатата схема - картон и полистирол за корпуса. Лодките и дефлекторните тръби са смолни. Леерите са ецвани. Тогава още не знаех, че има и ецвани ванти, затова тези са си мои - изтеглени литници от пластмаса.