Подводницата (XXIII серия), се явява по-малкият брат на океанската подводница от серия XXI. Като замисъл тя е трябвало да бъде "крайбрежен" тип, с малки размери, но да приеме в себе си всички нововъведения от по-големия си събрат от XXI серия. Трябвало е да оперира по крайбрежията на Черно, Средиземно и Северно море, и да нанася удари по съюзническите конвои, които наближават пристанищата.
Ходът на войната се променя, Германия започва да губи новозавладените територии, а от там се променя и военната доктрина. Главнокомандуващият флота издава заповед така да се конструира новата лодка, че разглобена на секции да може да се превозва по ж.п. път на платформи. От там отпадат и повечето нововъведения. Запазва се само новата дизел-електрическа енергийна установка и шнорхела, който е позволявал работа на дизеловите двигатели и в подводно положение. С орязването на габаритите на лодката се редуцира и нейното въоръжение. Малките размери на конструкцията не са позволявали да носи никакво въоръжение, освен две торпеда в носа и на кърмата. Практически, тя не е имала допълнителни торпеда, нито средства за ПВО. Въпреки това и малкото време за изграждане на тактика на водене на сражения, този тип подводници се доказва като сигурно и надеждно оръжие.
След края на войната всички съюзници използват във флота си отделни екземпляри. Две подводници биват извадени от дъното на Северно море и влизат в редовете на флота на ФРГ. След свалянето им от въоръжение и нарязването за скрап, до ден днешен, редица подводници от типа Дизел-електрически, носят следи на първообраза си.
Моделът, на който съм се спрял е U 2321. Пусната е на вода на 17 април 1944 год. в чест на рождения ден на Хитлер. Естествено, заради този повод тя е била недовършена, и се е наложило това да бъде сторено в последствие. Тази подводница и още пет от същия тип, извършват първото оперативно бойно патрулиране по крайбрежието на Англия, като потопяват 5 търговски кораба. Единият от тях е записан на сметката на U 2321. При капитулацията на Германия, екипажът и подводницата се предават на съюзниците. През 1956 е потопена при учебни стрелби до остров в Северно море.
Моделиране:
При работата използвах допълнителен афтърмаркет от Eduard с каталожен номер 53 022. При сглобяването не срещнах особени трудности. Частите бяха напаснати добре, китвах задължително и грундирах.
Финишинг:
След задължителния прешейдинг боядисах с Lifecolor UA 145 от разделителната черна ивица нагоре и Lifecolor UA 093 от разделителната ивица надолу. След това минах модела с със син филтър на MIG за Panzer Grey и тук-таме за експеримент с метална паста на Agama - Steel.
Мисля, че успях да придам необходимата визия на модела.
