VEB Plasticart е основана през 1958 год. В източногерманския град Zschopau. По това време предприятието се е казвало KVZ (Kunststoff-Verarbeitung Zschopau). Под това наименование фабриката работи до 1969 година, след което е преименувана на VEB MPKAB (VEB Modell-und Plastspielwaren Kombinat Annaberg-Buchholz). По това време пресформите за фабриката се изработват от компанията, която в момента се явява и неин правоприемник - Reifra. Именно град Аннаберг-Бухолц и до ден днешен е разположена компанията REIFRA.  След четири години, през 1973 година, когато REIFRA влиза в състава на предприятието, фабриката отново сменя името си, този път на VEB Plasticart (Plasticart – абревиатура Plastic Art – „Изкуство в пластмаса”) – най-известното и име, което носи почти до своя разпад през 1989 година. След това предприятието просъществува още две години до 1991 год. под наименованието Master modell GMBH.

След разпадането на Master Modell GMBH,  част от пресформите на бившата VEB Plasticart са предадени на други компании, които продължават да ги експлоатират. Пресформите на BE-6, IL-4, Junkers G-24 получава известната компания Revell, която известно време ги произвежда под своя бранд. Пресформите на L-60, IL-28, MI-4, MI-6, JAK-24P, JAK-40, TU-154, SU-7B, BE-6 са взети под аренда от полската фирма Wojar, и съответно сглобяемите модели излизат под тази марка. Част от останалите модели се изработват от по-малки компании като DAHLMANN,  Mrowiec, Dong Feng.

И не на последно място, следва да отбележа, че в периода от 1986 год. до 1989 год., моделите на VEB Plasticart, които са експортирани в англоезичните страни (основно Великобритания), се опаковат от местни фирми NU-BEE TOYS ltd и PLAYFIX KITS.

През 1993 год., каквото е останало от VEB Plasticart е закупено от Манфред Вадер, наследник на Герман Вадер, основател през 1956 год. На фирмата Wader Quality Toys. Купувайки активите на Plasticart, Вадер използва част от тях само за продължение изработката на играчки за малки деца, като дори построява нов завод за тази цел. От този момент компанията се преименува на Manfred Wader Plasticart. В началото на второто хилядолетие фирмата на Вадер не преживява икономическата криза и на практика се закрива. Вероятно по това време фирмата REIFRA закупува от Вадер някои пресформи и възобновява производството на старите Plasticart-вски сглобяеми модели.

Вероятно за почти всеки, чието детство е било през седемдесетте и осемдесетте години на миналия век, името VEB Plasticart предизвиква ярки детски спомени за чудесни модели, ярки картинки на кутиите и пълни рафтове с тях в магазините „Млад техник”. Без тях детството ни щеше да бъде доста скучно. Разбира се, от гледна точка на съответствието с прототипите, моделите на VEB Plasticart може да бъдат критикувани съвсем справедливо, поради допусканите неточности от различно естество. Това обаче не правеше моделите им по-малко желани. Не само защото тогава нямаше кой знае какъв избор, а защото голяма част от избраните прототипи бяха доста интересни и впечатляващи.

Туполев Ту-2 е съветски двумоторен фронтови бомбардировач, предназначен за дневни действия, разработен в периода на Втората световна война. Освен като бомбардировач, Ту-2 е произвеждан и използван във варианти на разузнавателен самолет и торпедоносец. Производството му започва в края на 1942 год. като продължава и след края на войната. Приет е на въоръжение и в други държави и е използван и в следвоенните години, като последният Ту-2 е изведен от въоръжение през 1985 година.

Моделът под номер “34” в производствената листа на VEB Plasticart е Tupolev Tu-2 в мащаб 1/72 и се появава през 1977 година. Различните реинкарнации на модела имат разлика само в опаковката. Настоящата опаковка е картонена кутия с капак, на който капак е изобразен бомбардировач, в момента на пускане на бомбата от вътрешното си хранилище. Отстрани има боксартове на някои от другите модели, предлагани от фирмата. В кутията, в насипно състояние имаме инструкция от един цял прегънат лист, декален лист, платка с прозрачните детайли, три платки от зелена пластмаса, платка с детайли от черна пластмаса и обичайната платка от бяла пластмаса, на която са двата детайла за стандартната за фирмата стойка за модела (в представяният комплект липсва). Непрозрачните детайли са общо 64, прозрачните са седем.

Декалите са само звезди – шест големи и две малки. Инструкцията е на десет езика, в това число и български (!), като схемите са само две – на платките с детайли и схема на готов модел, на който с вектори е посочен номера на съответната част и посоката в която се монтира. Доста затрудняващо за някои детайли, но това си е стандартен подход към повечето инструкции на фирмата. За сметка на това в самият текст съвсем ясно е посочен начинът на монтиране на всеки един детайл и опциите, които се предлагат.

Прозрачните детайли са с добър фрейминг, леко мътни, след четиридесет и повече години, но са сравнително тънкостенни и прозрачни.

На две платки от зелена пластмаса имаме половин фюзелаж и горни и долни части на полукрилата. Разшивката е изпъкнала, в духа на традициите през седемдесетте години на миналия век. Пластмасата е твърда и без дефекти. Интересното при този модел е, че кокпита за пилота, предната остъклена част и кабината на задния стрелец са запълнени. Предвидени са две фигурки на летци, от гърдите нагоре. За кабината на стрелеца има предвидена картечница, но пък няма торс за стрелец. От долна страна на крилата имаме по пет направляващи за предвидените в комплекта ракети. Основното въоръжение се състои от една огромна бомба, която се поставя в шахтата във фюзелажа. Самата шахта може да бъде затворена или отворена. Опция предлага и колесника – може да бъде спуснат или прибран, със затворени капаци. Отбранителното въоръжение се изчерпва с една картечница за защита на горната задна полусфера. От схемата не става достатъчно ясно как ще се захваща бомбата в шахтата, но пък това е описано в текста. Самите люкове на бомбовата шахта може да се направят подвижни. На третата платка от зелена пластмаса са всякакви люкове и мотогондоли. Черната платка съдържа торсовете на пилотите, картечницата, двете половини на бомбата, ракети, стойки за колесниците и самите колелета плюс двете витла. Предвидено е и добре гравирано приборно табло. Самите витла са със скосени краища, което навява мисълта, че прототип е бил късен модел на самолета.

В заключение – типичен представител на седемдесетте, този комплект не би бил нищо особено, ако не беше духът на VEB Plasticart, една компания в Източна Германия, която успява да се наложи в социалистическия блок, и да изготвя интересни модели за социалистическите деца, че и да изнася на запад.  Явно има защо моделите на фирмата, под различни търговски брандове, в момента да имат доста сериозна колекционерска стойност. Специално за този модел, колекционерската стойност е по-скоро от носталгична, отколкото от моделистка гледна точка.