Тежките танкове ИС-1 и ИС-2 са продължители съответно на тежкия танк КВ-1 и средният танк с тежка броня КВ-13 ("Обект 233"). Работата по проектирането им се води от Опитния танков завод, създаден на базата на СКБ-2 в Челябинск. При работата по проекта в по-голяма част е използвана базата на КВ-13, създаден като среден универсален танк с бронезащита на тежък танк.

При проектирането е предвидено да се използват ляти броневи компоненти. Взето е решение да се използва не само лята купола, но и компоненти от корпуса - носовата част, подкуполното крепление и кърмовата част на корпуса. Това позвоялва да се използва по-пълноценно вътрешното пространство, да се диференцира бронезащитата и да се съкрати потребността от бронелистове. Последното обстоятелство е от особена важност, поради недостигът в този период на бронелистове.

Първият прототип, все още под името [[КВ|КВ-13 ("Обект 233")], е изготвен в много кратки срокове и през май 1942 г. започват заводските изпитания. Масата на прототипа е била около 31,7 тона. Въоръжението - 76 мм танково оръдие ЗИС-5 и сдвоена с него картечница ДТ. Дебелината на челната броня е 120 мм, а на куполата - 85 мм. Използван е двигател В-2К (600 к.с.), който позволява да се достигне скорост до 55 км/ч. Елементите на ходовата част, включително и веригите, са взети от Т-34, а опорните ролки от КВ (танк).

При серийните изпитания се открити редица недостатъци, най-сериозният от които е неудачната скоростна кутия, която дефектирала много бързо. Взето е решение скоростната кутия и част от ходовата част да бъде заменена с монтираните на КВ-1с. И с тези доработки танкът не издържа серийните изпитания и интересът на военните към него намалява рязко. Въпреки това през декември 1942 г. са произведени два нови прототипа КВ-13, в които са направени значителни промени в сравнение с първия прототип.

С постановление на ДКО от 24 февруари 1943 г. на Опитният танков завод се препоръчва разработването на два опитни образци танкове "Йосиф Сталин" - ИС. Като изходни проектантски данни за новите машини са взети техническите данни на последните два прототипа на КВ-13.

Първият прототип, въоръжен с 76 мм танково оръдие ЗИС-5 получава индекса ИС-1 ("Обект 233"), а вторият, въоръжен с 122 мм танково оръдие У-11 получава индекса ИС-2 ("Обект 234").

Изпитанията и на двете машини се провеждат от 22 март до 19 април 1943 г. Комисията отчита, че поради по-добрата компоновка, в сравнение с КВ-1с, танковете ИС имат при по-малко тегло по-добра бронезащита, по-висока скорост и равно (ИС-1) и по-мощно (ИС-2) въоръжение. Основните дефекти са локализирани в моторно-трансмисионното звено и в ходовата част. Комисията предлага да се преработи ходовата част, като се прибави още едно опорно колело.

В началото на април 1943 г. постъпват достоверни данни за тактико-техническите данни на новите немски танкове и е взето решение да бъдат създадени нови танкови оръдия, които да могат да водят борба с тях. По препоръка на ДКО е взето решени танковете ИС да бъдат въоръжени с 85 мм танково оръдие с балистиката на 85 мм зенитно оръдие 52-К обр.1939 г., което от дистанция 1 000 м пробива 100 мм броня.

За целта са разработени четири прототипа - 2 КВ-13 и 2 ИС. На всяка от двойките прототипи са монтирани новосъздадените танкови оръдия С-31 и Д-5Т. При разработката е предвидено разширяването на куполата на танковете ИС, което води и до увеличаване на дължината им с 420 мм. Това от своя страна довело до увеличаване на теглото до 44 тона и влошило динамическите характеристики.

През юли 1943 г. са проведени сравнителни изпитания на четирите прототипа при които е отдадено предпочитания на оръдието Д-5Т. Двата прототипа получават съответно индексите ИС-85 и КВ-85. Повторни изпитания с двата танка са проведени от и до 8 август същата година. Комисията препоръчва танковете да бъдат приети на въоръжение.

На 4 септември 1943 г. с постановление на ДКО тежкият танк ИС-85 е приет на въоръжение в редовете на Червената армия. В същото постановление се заповяда на Завод №100 съвместно с Техническото управление на ГБТУ до 15 октомври 1943 г. да проектира танк със 122 мм оръдие, а до 1 ноември - самоходна артилерийска установка на неговата база. Новият танк със 122 мм оръдие Д-25 е разработен бързо и в края на октомври влиза на въоръжение под индекса ИС-122 ("Обект 240").

Първите серийни танкове ИС-85 започват да излизат от завода през октомври 1943 г., а ИС-122 през декември същата година. Производството на ИС-85 спира през януари 1944 г., а производството на ИС-122 продължава с нарастващи темпове. През март е решено танковете ИС-85 и ИС-122 да бъдат преименувани съответно на ИС-1 и ИС-2.

През февруари - май 1944 г. са въведени изменения в носовата част на корпуса (с цел подобряване бронезащитата) и куполата (увеличена е дебелината на маската на оръдието и е разширена абразурата), монтиран е нов прибор за наблюдение MK-IV и зенитна картечница ДШК.

IS-2M mod.1944 HEAVY TANK, 1/72, PST cat.# 72003

Колекционерска рядкост, предвид спирането на производството на беларуската PST.

В кутията от мек картон откриваме общо 4 платки със 197 детайла. Традиционно за фамилията ИС, двете платки от светлосива пластмаса са с детайли за шасито и ходовата част. Има доста леяци. Третата платка традиционно е от черна пластмаса, на която са разположени траковете на веригите - забележително ниво на отливката.

Различното в този набор е четвъртата платка - съдържаща корпуса на танка. Жълто-сива пластмаса, чиста отливка, тук-там леяци. Сравнително добро качество. Предвидени са три вида маски за оръдието - явно платката е унифицирана за всички варианти ИС.

Един от най-големите недостатъци е жалкото подобие на ДШК - същото важи и за ИСУ-152. Иначе по модела има достатъчно широко поле за доработки.

Декалният лист позволява изработката на четири машини, две от които се различават само по бордовите номера. Инструкцията е на лист, формат А4, доста претрупана

За модела се предлагат чудесни фотоецвани комплекти от фирмите PART и EXTRATECH.

Закупен е от "Нирахоби" за 15.40 лева.