Bell P-39 Aircacobra е едноместен, еднодвигателен витлов изтребител, разработен като прехващач, но поради липсата на турбокомпресор, воювал предимно като изтребител на малки и средни височини и самолет за непосредствена огнева поддръжка. Конструкцията му е твърде любопитна, с централно разположен двигател, зад пилотската кабина, като тягата се предава по дълъг вал до витлото в носа. Тази компановка води до изчистена аеродинамична линия на фюзелажа, освобождава място в носа за мощно въоръжение и налага използването на тристойков колесник с носова стойка. Нестандартната кабина дори води до анекдот, според който при проектирането са участвали студенти от автоиндустрията в Детройт. Самолетът извършва първия си полет през м.април 1938 година.

Последната и най-масова модификация на Airacobra е P-39Q („модел 26Е”). Основната му особеност е мощното въоръжение – 37 мм оръдие М4 и четири 12,7 мм картечници. Две картечници остават на предишните си места в носа, а още две са монтирани в обтекатели под крилата. Картечниците с калибър 7,62 мм отсъстват. Оръдието било окомплектовано с 30 снаряда, а картечниците – с 200 патрона на цев за носовите и по 300 патрона на цев за подкрилните.

Към момента на пускане на тип Q в производство, в обозначенито на американските военни самолети включили и код на завода производител, защото една и съща модификация можело да се изработва в няколко предприятия. По окомплектоване тяхната продукция се отличавала незначително – използвали се комплекти от най-близкия производител. По тази причина можело да се монтират различни компонетни – прибори, акумулатори и т.н.

На вариант Q-1 били монтирани осем горивни резервоара с обща вместимост 330 л и голям трилопатен винт Aeroproducts. Бронезащитата била като на ранните P-39N-1 със сумарно тегло 105 кг. Всички жизнено важни възли на самолета били бронирани. На Q-5 горивните резервоари вече били 10 с общо обем 421 литра, а бронята намалили до 88 кг. На Q-10 вместимостта на резервоарите вече била 455 литра, а бронята била частично увеличена до 103 кг. Важна стъпка на конструкторите било внедряването на системата „стъпка-газ”. До този момент пилотът регулирал отделно оборотите на двигателя и стъпката на витлото, а след това тази работа била поета от автомат. P-39Q-15 се различавал незначително по оборудването, в сравнение с Q-10. От Q-20 се отказали от подкрилните картечници, което било следствие приетата концепция при използването на самолета в съветските ВВС, където действали като фронтови изтребители. За тях скоростта и маневреността били по-важни от огневата мощ. Последвали Q-21 и Q25 с четирилопатни винтове с диаметър 3,53 метра. Било усилено и закрепването на двигателя към рамата. На Q-25 била усилена опашната част на фюзелажа, която се разрушавала при високи претоварвания във въздушния бой. Също така се отказали от четирилопатния винт, който повлиял отрицателно на устойчивостта на самолета. По тази причина при последния вариант Q-30 отново бил върнат трилопатния винт с малък диаметър – 3,36 метра. Центровката на самолета била възстановена с разместванена баласт в носовата част.

Били изработени 4905 машини от тип Q – това бил своеобразен рекорд сред всички варианти на изтребителя. Голяма част била изпратена в СССР, а по-малко били експлоатирани от ВВС на САЩ. Известно количество се използвали в САЩ като тренировъчни машини. Били получени от 318 изтребителна група в Хавай, която не участвала в бойни действия. През м.февруари 1944 год. 75 самолета били предоставени на 323 група в Италия. Тя воювала с тях няколко месеца до превъоръжаването с Thunderbolt.

Въпреки, че в края на 1942 год. фирмата Allison разработила двускоростен двустепенен турбокомпресор за двигателя V1710 на Airacobra, такива агрегати не били монтирани. Това се обяснявало с неприемливост за габаритите и центровката.

Моделът на ARMA Hobby излезе на пазара през 2022 год., като разработката му успя да остане в тайна до самото представяне. Детайлите се намират в кутия от мек картон със странично отваряне. Отпред има боксарт на спокойно летящ P-39Q, а на гърба са дадени фюзелажни проекции на петте предлагани кмуфлажни варианта.

В кутията има самозалепващ плик, в който са инструкцията, детайлите, декали, маски и плик с три метални сачми за носова тежест. Инструкцията е от гланциран картон, формат А5, пълноцветен печат, и се състои от шест листа. На първа страница имаме кратка история на самолета на полски и английски, миниатюрни проекции на декалите и детайлите, както и референции на боите по наименование, Hataka, AK RC, Humbrol, Ammo, Mr.Color, Vallejo, Tamiya. Изработването на модела е визуализирано с 24 схеми. Предлаганите опции са отворени или затворени врати, подвесен резервоар или два вида бомби - 500lb или 250lb, прибран или спуснат колесник. На седма страница имаме схема за служебните надписи. Петте предлагани камуфлажни схеми са на последните пет страници. Тъй като това са различни модификации, трябва да се следи внимателно инструкцията за необходимите за всяка детайли. Вариантите са:

• P-39Q-10 Airacobra, 363rd Fighter Squadron, 357th Fighter Group, pilot Lt. Clarence “Bud” Anderson, Oroville, California, October 1943.
• P-39Q-1 Airacobra, 6th Fighter Group, Makin, Gilbert Islands, late 1943.
• P-39Q-15 Airacobra, 10° Gruppo, 4° Stormo, Galatina Air Base, Italy, November 1944.
• P-39Q-5 Airacobra, 82nd TRS, 71ST Tactical Reconnaissance Group, pilot Lt. Michael Moffitt, Saidor, New Guinea, Spring 1944.
• P-39Q-20 Airacobra, 2nd Mixed-Special Air Regiment, pilot Gen. Col. Fiodor Polynin, Warsaw 1945.

Машините са доста характерни, като единствената въпросителна е около самолета от 82nd Tactical Reconnaissance Squadron machine, която е обозначена едновременно като Q-6 и Q-5 в полският и английски текст. При проверка в базата със серийните номера става ясно, че всички самолети от този производствен блок е трябвало да бъдат преоборудвани за разузнавателни чрез монтиране на камери К-24 и К-25 в задната част на фюзелажа, но такива няма в комплекта. Данните за разузнавателните P-39 обаче са доста оскъдни и е възможно този самолет или да не е бил преобразуван, или да е бил върнат в първоначалната си конфигурация на изтребител.

Декалите са отпечатани от Techmod и са безкомпромисни – без дефекти или разминаване на цветовете, изключително прецизни служебни надписи, предвидени както за стандартните цветове, така и за Devastating Devl, който е в характерен пясъчен камуфлаж.

Маските са две листчета и са предвидени за остъклението и колесника. Изрязани са на Kabuki самозалепваща хартия.

Трите метални сачми, представляващи необходимата носова тежест, са в отделен плик и в модела са предвидени специални гнезда за тях.

Непрозрачните детайли са разположени на две платки. Отляти са от сива пластмаса, с доста дебели рамки, но повърхността е много добре проработена, с чудесен сатенен финиш. Гравировката е прецизна вътрешна, без нитоване. Доста детайли не са предвидени за изработката на Q версията, но не са упоменати в инструкцията. От тях може да се изработят и други варианти на самолета. Теоретично от комплекта може да се изработят P-39D/F/J/K/L/M/N/Q или P-400 Непрозрачните части са общо 83 броя, а прозрачните – 5 броя. Детайлите са с чудесна текстура, без дефекти. Предвидени са два вида капаци над оръдието.

Прецизните детайли, добрият инженеринг и отличното леене, правят този модел изключителен с подробният си кокпит, елементите на колесника и цялостната проработка на повърхностите. Помислено е и за интериора на шахтите на колесника. Като опция са предвидени управляващи плоскости на опашката, които могат да бъдат оставени в раздвижено положение. На крилото са оставени отворите за 7,62 мм картечници, които липсват в тази модификация поради което трябва да се запълнят.

Прозрачните детайли включват фанар, фар, прицел и две врати, които могат да бъдат оставени отворени или затворени. Не бива да се забравя, че пилотите предпочитали да излизат отдясно, тъй като ръчките за управление се намирали отляво и създавали трудности за преминаване.

В заключение – най-после на пазара има достатъчно прецизен модел на P-39 в 1/72. Очакваме следващите варианти, които ще предложи ARMA Hobby.