Историята на Me-509 започва от Me-309, като за машината няма почти никаква информация. Самолетът се предвиждало да бъде изцяло метална конструкция, кабината е херметизирана, с плъзгащ се в посока напред фанар. Двигателят се предвиждало да бъде разположен зад кабината и по удължен вал въртящия момент ад се предава към трилопатно реверсивно витло. Предвиждало се е двигателят да бъде 12 -цилиндровия DB-605B. В самолета се е предвиждало да бъдат монтирани много от компонентите на Me-309. Въоръжението било сведено до две 13 мм картечници MG 131 и две 20 мм оръдия MG 151, монтирани в основата на крилата. Освен подобрената видимост от изместената напред кабина, монтирането на двигателя в средата на самолета облекчавало носовият колесник, който бил "Ахилесова пета" на Me-309. Разработката на Me-509 е прекратена в средата на 1943 година.
През април 1945 год. японците завършват много близък проект - Yokosuka R2Y Keiun. Въпреки, че няма достоверна информация, предполага се, че японската машина (която все пак лети) е на базата на идеята и разработката на Me-509.
Моделът на RS Models пристига в кутия от гланциран мек картон със странично отваряне. Отгоре има суха компютърна схема на машина с What If камуфлаж, а на гърба, освен нея, са дадени и още три алтернативни цветни схеми. В кутията има найлонов самозалепващ се плик, в който са детайлите, инструкцията и декалният лист.
Инструкцията представлява прегънат през средата лист А4, оформящ четири страници. На първа имаме черно-бяла снимка на капака, кратка история на Me-309 (!!! - същата я има отпечатана и в инструкцията за Me-309), схема на детайлите и първата схема за сглобяване. Самите схеми са в 13 стъпки и са до последната страница. Онагледени са сравнително добре, като оцветяването е дадено със символи, а боите - с наименования, без референции.
Декалният лист е отпечатан без забележки. Но няма грам служебен надпис. Свастиката е разцепена на две. Няма да се спирам на предлаганите тактически обозначения и камуфлажни схеми, тъй като са фиктивни.
Детайлите са разположени на две основни платки и една допълнителна от пясъчно жълта пластмаса. На отделна платчица е единственият детайл от прозрачна пластмаса - фанарът на кабината. Сравнително тънкостенна и с чудесен фрейминг, но никаква опция за отваряне, освен ако не режете с трионче. непрозрачните детайли са сравнително груба отливка, вдлъбната разшивка, но без помен от нитове. Няма и никакви фиксатори. Пластмасата е чуплива, с дебели държачи към платката, които след отрязване оставят влакнеста следа. В комплектът има всичко необходимо, без съответния фанар) за да си изработите и V1 и V2 на Me-309. Малката платка съдържа две нови фюзелажни половини за конкретната машина, нов под на кокпита и ново приборно табло. Интериорът е схематичен - сведен до някакви имитации на табла по страните, като задният ограничител за кокпита е само на лявата половина на фюзелажа. Тъй като всички детайли са идентични с тези на Me-309, и тук е механично внесена грешката с капаците на основния колесник, които отразяват затворено положение и прибран колесник. Нищо, че правоъгълният капак е показан в припокриващо положение спрямо овалния. Друг проблем е липсата на текстура в шахтите на колесника. В носовият колесник има някакво жалко подобие на текстура. Бонус - даден е прицел, на който трябва да премахнете непрозрачните елементи отгоре и да ги замените с подходящи парченца от прозрачен ацетатен филм. Има леяци по отворите за ауспусите, а границата между двете матрици е ясно видима на всички детайли.
В заключение - типичен шорт-рън кит, с плитка разшивка, но по същество модел, който е добър по критерии от 60-те години на миналия век. Моделът няма алтернатива в този мащаб.
Моделът е доставен от "Нирахоби".
