Messerschmitt Bf.109 е основен изтребител на Германия през Втората световна война. 

В конструкторското бюро на Вили Месершмит продължава доработването на двигателя и въоръжението на изтребителя, в резултат на което се появяват следващи варианти. В началото на лятото на 1938 год. на един от предсерийните Bf.109E-0 е монтиран двигател DB-601A. Този самолет получава обозначение Bf.109V-17 (D-IWKU) и става прототип за изтребителя E-3. Конструкцията на двигателя позволява монтирането на 20-мм оръдие MG-FF между блоковете на цилиндрите, което стреля през кока на винта. Мощността на двигателя при излетен режим е 1175 к.с. при честота на въртене на винта 2480 об./мин, а на височина 4500 м – 1020 к.с. при 2400 оборота в минута. Модификацията Bf-109E-2 с двигател DB-601A и моторно оръдие MG/FF е била приета като излишна промеждутъчна стъпка, и не е предадена в серийно производство, въпреки че има сведения, че такива машини са произвеждани в завода в Регенсбург. Изтребителят Е-3 сменя Е-1 на монтажните линии през есента на 1939 год., а та въоръжение в Луфтвафе започва да постъпва в края на годината. Въоръжението на Е-3 действително било по-мощно, в сравнение с предната модификация, но проблемите проблеми с неговото прегряване и засечки, довели до това, че често оръдието MG/FF е било демонтирано в строевите части, веднага след получаване на самолетите. На късните Е-3 крилните картечници били заменени от оръдия MG/FF с боекомплект 60 снаряда, като заради пълнителите на оръдието, на крилото се появили капковидни обтекатели в долната част. Така секундния залп на двете оръдия и картечниците достигал до 2,2 кг – съвсем нелош показател за последните месеци на 1939 година.

Bf.109E дебютира оперативно през м.декември 1938 год. в Легион Кондор по време на Испанската гражданска война. Петнадесет Е-1 попадат в Испания в края на есента. Резултатите от представянето на самолетите там дават основа за нови доработки. Колкото и да е странно, RLM (Reichsluftfahrtministerium – Въздушното министерство на Райха) не желае да се използва последният тогава модел на Месершмит в реални бойни условия. Херман Гьоринг обаче отменя забраните на RLM и по негова лична поръчка първите Е-1, които излизат от производствената линия в Аугсбург, отиват за Испания. Това води до официален протест от RLM, откъдето твърдят, че новите изтребители първо трябва да попълнят частите на Луфтвафе. Освен това, по това време се счита, че войната в Испания е завършила, и разполагането на Е-1 там няма да донесе никаква полза. От друга страна има притеснения, че новата машина може да попадне в противниците и новото оборудване на Луфтвафе да бъде разкрито преждевременно. Протестите не помагат и до края на м.февруари 1939 год. Легион Кондор получава 44 Bf.109E-1 и E-3.

Общо са произведени 1,276 самолета от варианта E-3, като тук са включени и 83 експортни машини.

Моделът е в кутия от гланциран картон със странично отваряне, като на предната част има идилитичен боксарт на летяща над населено място машина, а на гърба са предлаганите камуфлажни схеми. В кутията са стандартните платки за версия Е, като разликата е в декалите, инструкцията и прозрачните детайли. Печатът на кутията е добър, цветовете са дадени с референции по HUMBROL.

В кутията имаме самозалепващ се плик с детайлите, два декални листа и инструкция. Самата инструкция е формат А3, прегънат през средата за да образува книжка, от гланцирана хартия, цветна. На първата страница имаме кратка историческа справка, на втора - схема на разположението на детайлите, като част от тях са маркирани да не се използват при конкретната версия. Стъпките за изработване на модела са общо 19 - от втора до четвърта страница. В долната половина на последната страница е дадена схема на декалите със служебни надписи. Инструкцията е много добре отпечатана, а на сайта на производителя се предлага възможност да се свали в PDF.

Декалните листове са малък и голям. Малкият е със служебните надписи, а големият - с тактически обозначения и маркировки за предлаганите камуфлажни схеми. Декалите са с чудесно качество, без забележки.

Предлаганите камуфлажни схеми са общо три. Машините са съответно:

• Messerschmitt Bf.109E-3, Lt.Werner Ursinus, 2.J/88, Lacenia, Spain 1939
• Messerschmitt Bf.109E-3, Uff.Herbert Schob, 3.J/88, Lacenia, Spain 1939
• Messerschmitt Bf.109E-3, Grupo 25, El Prat de Liobregat, Barcelona, Spain 1940

В малко пликче с клипс са прозрачните детайли - цял фанар, прицел и челно бронестъкло. Чудесна прозрачност и много добър фрейминг.

Непрозрачните детайли са разположени на две идентични по размери платки, отливката е шортрън, но със забележително качество. Пластмасата е сива, няма груби дефекти по детайлите.

Платка А има 23 детайла – долно полукрило и горни полукрила, кокпит, седалка, два вида колелета, капаци на основния колесник, ауспухови тръби, радиаторни решетки, витло, детайл за разузнавателната версия и др. Всички детайли са на забележително ниво, разшивката е фина вдлъбната и без дефекти. Един от детайлите е маркиран да не се използва при настоящата версия, но като гледам, излишен е и детайлът за прозорчето на фотокамерата за разузнавателната версия.

Втората платка има 38 детайла и предлага двете половини на фюзелажа, хоризонтално оперение, три вида кокове за витлото, бомба, допълнителен резервоар, приборно табло, стойки за колесника и др. Отново всички детайли са проработени изключително добре. Имаме обичайният за фирмата вътрешен интериор на страничните панели на кокпита. В инструкцията е отбелязан само един детайл, който следва да не се ползва при настоящата версия, но според мен отпадат частите за бомбата, за допълнителния резервоар и съответните държатели,  тилната броня за пилота, филтърът за пустинната версия и др.

Заключение - AZ MODEL предлагат много добър модел, който е достатъчно детайлизиран, поради което не изисква абсолютно никакви сериозни доработки. Още повече, че кабината не позволява да се остави отворена, а през фанара детайлизацията е на изключително високо като за пластмасов модел ниво. Моделът се появи на фона на бурни дебати защо е необходим още един E-3/4/7, при условие, че вече имаме този на Tamiya, времето на появяване съвпадна с излизането на пазара на свръхдетайлизираният E-3/4 на Special Hobby, който въпреки това е на по-ниска цена от модела на AZ Model. Вероятно има някаква търговска логика в бълването на различни декални варианти, но в крайна сметка печелившите трябва да сме и ние – моделистите.

Моделът е доставен от дистрибутора на AZ MODEL за България - "Нирахоби".