Сигурно ще се повторя, но качеството на матрицата е отлично. На ниво са също така ец комплекта, стандартно предлаган към модела, маските и декалите (въпреки, че от тях почти нищо не ползвах). Детайлността за този мащаб е много добра (да не кажа отлична) и на около 80% достоверна.
Работата по модела протече за около 45 дни с ежедневно внимание по около 3-5 часа. Ползвайки чертежите от книгата на Парабелум (огромно благодаря, за което), както и други чертежи на 4-тата серия на този самолет, се наложи малко да разкроя атакуващия ръб на двете крила, да направя от алуминиево фолио двата резервоара в горното крило, както и металната му част по средата. Обърнах подобаващо внимание и на механизацията на горното крило.
В пилотската кабина почти нищо не съм добавял, всичко си е от комплекта. Лостът за управление (педалите също) съм го поставил в положение, което отговаря на раздвижването на механизацията на самолета. Имах намерение да разкапотирам двигателният отсек, но след като помислих няколко дни се отказах (щях да си отворя излишна работа). Моделът се сглобява много леко (но не го препоръчвам за начинаещи, да не ми се обидят- извинявайте), като не съм използвал по него и грам кит. Сложността на работата идва, когато стигнете до бояджийските дейности. Конструкцията на самолета е сложна и специфично и боядисването му изисква доста умения, опит, майсторлък и търпение. В личен план се надявам да съм се справил добре.
Пресъздаване - една българска машина Авиа Б. 534 от 4-та серия (пред, пред последната пристигнала у нас) приета на въоръжение през 1938 г във Въздушните на Негово Величество войски, в ранната зима на 1942 г на разкаляната писта на летище Карлово (по автентични снимки на машината).
Моделиране:
Боядисване - акрилни бои на Тамия Хф5, 49 и 67 в пропорции да се получи чешкото каки- грийн Тип- 1, а отдолу тамийското акрилно Хф- 23, разбъркано в пропорции за сиво - синкаво с черна и бяла акрилна боя на Агама.
Декали - почти никакви, освен двете цифри 76 и няколко технически надписа. Андреевските кръстове са пръскани с аерографа и са шаблони.
Тук бе най-голямото предизвикателство за да се получи модел, който реалистично да пресъздава истински самолет. Какво имам предвид - над 50% от обтекаемата повърхност на този самолет е от плат, който боядисан се захабява, старее и износва по различен начин от подобните метални повърхност. След рутинните стандартни процедури по боядисване, лакиране, състаряване с акварели и запечатка с лак, дойде времето на патинаторите. Окончателната визия на самолета се дължи на тях. Използвал съм Агамските Каки, Грасс Грийн и Форест грийн за зеленото от камуфлажа и два нюанса на сивото за долната част (не ги помня). Стремял съм се да пресъздам самолет, който е в постоянна експлоатация повече от три години, без по него да са били предприемани каквито и да са бояджийски вдъхновения. Олющването е правено с металните пасти на Агама и твърда четка "обръсната" предварително с бръснарско ножче.
Гумите на самолета са пипнати така, че да имитират полепването на кал по тях, като по долната страна на долното крило съм имитирал кални полепи от пръски кал.
Обтяжните въжета съм ги правил допълнително от корда 0,16 и 0,18, но как се закрепват в ецваните накрайници към тялото на модела, не ме питайте. Ами в общи линии това е накратко.
Заключението ми е, че това е един много добър и хубав модел на чешката фирма "Едуард", който обаче е в малък (според мен) мащаб. Моделът е достатъчно малък и компактен, за да бъде част и от моделна колекция в по-малка и панелна квадратура.
