Сърфирайки из интернет, попаднах на историята на този забележителен летец. Ето я:
Петр Йосифович Гучек е роден на 18 март 1923 год. в село Лысовщина, Пуховичиски район, Минска област, в селско семейство. Белорус е по националност. Завършва средно училище и Минският аероклуб. В РККА е от 1940 година. През 1942 год. завършва Батайското военно авиационно училище. Включва се в боевете през август 1943 година.
На 3 юли 1944 год. със своя P-39 Airacobra Петр Гучек удря с дясното си крило хоризонталния стабилизатор на противников месершмит, който се разбива. С повредената си машина летецът успява да се приземи в райноа на своята част, като това е неговата петнадесета победа.
Командирът на звено от 100-ен Гв.ИАП (9-а ГвИАД, 6-и ГвИАК, 2-а ВА, 1-и Украинский фронт) ст.лейт.Гучек успява да извърши 209 бойни полета, като в 56 въздушни боя унищожава 18 в група и лично три самолета на противника.
На 18 април 1945 год. група от десет изтребители, сред които и ст.лейт.Гучек, излита за щурмуване на артилерийски позиция в околностите на гр.Шпремберг, Германия. Те се промъкват през плътния зенитен огън и успяват да поразят целта, но самолетът на Гучек е ударен от зенитната артилерия. Пилотът насочва горящата машина към немските позиции…
Личният състав на 100-ен Гв.ИАП преживява тежко загубата на Петр Гучек. Силен човек и способен въздушен боец, той се ползва в полка с уважението на другарите си. Неговият близък приятел Григорий Дольников, на дясната страна на носовата част на своята “Аерокобра” поставя надпис "За Петю Гучека" (а на лявата - "За Ваню Бабака").
На 27 юни 1945 год. на ст.лейт.Петр Гучек е присвоено посмъртно звание Герой на Съветския съюз. Награден е с орден Ленин и Отечествена война І-ва степен. Погребан е в гр.Ченстохова, Полша. Името му носи улица в гр.Пуховичи.
Самолетът:
Самолетът "Бял 22" е първият от четирите P-39N, пилотирани от ст.л-т Петр Гучек, преди смъртта му. Самолетът е със стандартен камуфлаж, като в задната част е пребоядисан в АМТ-4, а същият цвят е използван и за заличаване на серийният номер на вертикалния стабилизатор. Заличени са американските обозначения и по горната част на крилото. Обтекателят на витлото е жълт, а на вертикалният стабилизатор има идентификационна жълта ивица. Звездите са с бял кант, включително и на горните и долните плоскости на крилата. Отбелязани са три победи на фюзелажа зад кабината.
Моделиране:
Съвсем естествено е, че поисках да изработя модел на този самолет. Още повече, че разполагах с моделът от ZVEZDA с кат.№ 4231. Снабдих се с допълнителна детайлизация - P-39Q/N Airacobra cockpit set, 1/72 Aires кат.№ 7044 и P-39 Engine, 1/72 Quickboost, кат.№ QB 72 070.
При сухата сглобка установих, че няма фрапиращи разминавания. В задната част на крилата, на мястото на пасването с долната част на фюзелажа имаше малък проблем, но не беше сериозен. Сглобката на горните полукрила към тялото е на мястото на фабричната сглобка при реалния самолет и там също нямаше проблеми.
Смолният кокпит се вписва нормално във фюзелажа. Единствен проблем е липсващото му удължение напред, което се явява и горна част на носовата шахта на колесника. Като единствен по-сериозен проблем се очерта лошата сходимост на двете части на фанара към фюзелажа.
Започнах с отстраняване на излишната пластмаса (врати, капаци) от модела. Основен инструмент - минидрил с един куп накрайници, фини пилички, залепена за профилна повърхност шкурка.
Zvezda и Academy допускат грешката на базовия кит от Heller, който лежи в основата на моделите им на P-39 - оставена е отворена само лявата врата. А там е разположен механизмът за управление на газта, като по тази причина влизането и излизането най-често става през дясната врата, а не през лявата. По тази причина реших да отворя дясната врата. Лявата обаче също може да бъде оставена отворена, тъй като сетът на Aires има и дясна и лява врати.
Следва да отбележа, че кокпитът на Aires и двигателят на Quickboost не могат да се съвместят без яко дялкане и напасване. Проблем се яви и с радиостанцията, която просто не се събираше под фанара. Наложи се изтъняване отдолу и вкопаване на целия елемент.
Сега е момента да споделя и разочарованието си от Aires. Вярно, че сетът е за модела на Academy, който освен с по-финото си леене на практика не се различава от този на Звезда. Но докато при вмъкването на сета в модела има решение - пилене и шлайф, за недомислиците на самия сет не знам какво да коментирам.
На първо място - седалката е преекспонирана. По-висока е и по-широка. И ако на височина може да го преглътнем, то за широчината... Заради тази причина няма как да се монтира фотоецвания тример вляво от пилота. Седалката заема неговото място.
Приборното табло е леко сгрешено - от горна страна има тръбообразна конструкция, която на сета е загатната само като фрейм. С подходящо нанасяне на смивката гафът се тушира.
Пространството под задната част на фанара не отговаря по форма. Тук е дадено дъгообразно, докато от чертежите се вижда, че в края има чупка нагоре. Не е предвидено отделяне на радиостанцията, а изпиляването и е опасно за самия детайл. Вратите не отговарят като текстура от вътрешна страна. Да не говорим, че в инструкцията е разменено кое къде се монтира. По-добрият вариант щеше ако са смолни, а не фотоецвани.
Прицелът е отчупен от горния край - не открих парченцето в кутията, явно от Aires са опаковали така. Явно техният QC (ако имат такъв) е имал бурна нощ и е проспал този сет.
Въздухозаборника за двигателя е доста грешен. Опитах се да му придам някаква форма и мисля, че донякъде успях. Между него и кабината, дали поради проблем с отливката или проектирането, зее огромна пролука. Запълних я с Milliput.
Преди да залепя двете половини на фюзелажа, напълних с олово носовата част на модела, за да не си ляга на опашката.
Двете 12,7 мм картечници над носа имат някакви обтекателчета, които в модела не са пресъздадени. Изработих си ги чрез нагорещена игла от спринцовка с подходящ диаметър, която притисках под подходящ ъгъл към пластмасово фолио с подходяща дебелина. След малко тренировки (в това число три изгубени обтекателчета и две отрязани грешно) успях да залепя двете на място, като преди това ги отрязах с подходяща дължина.
За маскиране на фанара използвах (за първи път) маска на Montex. Тук е момента да споделя разочарование от комплекта маски. Някои елементи са къси, други излизат дълги, което наложи отрязване. Самите маски са доста дебели и твърди, не залепват добре и не прилягат плътно. Фреймовете са с различни кривини, което наложи да правя допълнително маскиране с тиксо на Tamiya.
Натъкнах се и на един гаф на Zvezda – хоризонталният стабилизатор всъщност е само един, но копиран два пъти. Като резултат - съвсем грешно прилепяне към основата на вертикалния стабилизатор, разминавания с размерите и формата на самата основа, както и с дебелината и. От игли за спринцовки са изработени и добавени крилните картечници, оръдието в кока на витлото е от тръбичка на Albion Alloys. Механизмът за прибиране капачето на колесника е от 0,4 мм тръбичка на Albion Alloys, парченце фин меден проводник и ... зъб от фотоецвана верига.
Оригиналните декали на Zvezda бяха дебели и пожълтели, поради което реших да не ги ползвам. Измерих големината на оригиналните и намерих съответни заместители от AML с бял кант и точно съответствие на геометричните размери. Напръсках местата за декали с Future и след изсъхване използвах Adhesol от Агама. За вкопаване на декалите и плътно прилепване използвах Tensol. Декалите на AML са чудесни - тънки, чудесно отпечатани и пластични. За бялото 22 използвах сух декал от MIG Productions, а жълтата лента на вертикалния стабилизатор напръсках с шаблон.
Финишинг:
За горните повърхности използвах Olive Drab (Agama A2). За долните повърхности - Light Grey (Agama A6). За заличените американски обозначения - отгоре Green AMT-4 (Agama R1) и отдолу Light Blue AMT-17 (Agama R2). Интериор и шахти на колесника - Interior Green (Agama A12), приборно табло - черно.
Моделът премина през омазване с няколко комбинации разтворени маслени бои, подчертаване на разшивката и обработка с патинатори.
Идеята за винетката още в началото беше самолет в края на полева писта, в рамките на импровизирана работилница. В смисъл „я го бъде, я не”. Основата изработих от Perlfix, посипах с фин пясък и боядисах с подходящи цветове. Тревата е от MiniNatur.
В общи линии резултатът се доближи до предварителните ми очаквания. В хода на работата възникнаха доста проблеми, които реших къде успешно, къде не. Работата по модела ми отне година и три месеца занимания в свободното ми време.
