Още в началото на войната японския флот осъзнава необходимостта от съществуването на далечен скоростен разузнавач, способен лесно да избягва от прехват на изтребителите. През 1942 год. флотът издава задание 17-Си за създаването на такъв самолет. При това максималната скорост е трябвало да бъде 575 км/ч на височина 6000 м. Разработката е възложена на 1-ви моpски авиационно-технически аpсенал в Йокосука. Първоначалният проект на самолета, носещ фирмено обозначение Y-30 и официално R1Y1 "Сеюн" (Дълбок облак), е трябвало да получи новите 24-цилиндpови двигатели с течно охлаждане и мощност 2500 к.с., които разработва Митсубиши. Но тъй като тяхната готовност не се е очаквала скоро, е решено самолета да бъде оборудван с два двигателя с въздушно охлаждане Митсубиши MK10A. Този вариант на R1Y1 силно напомнял бомбаpдиpовача "Гинга", но очакваните полетни характеристики се оказали далеч под изискващите се. През това време флотът издава нови спецификации 18-Си, в основата на които стои проектът на арсенала Y-40. Основната идея на проекта е било да се използва опита, получен от изпитанията на Heinkel He-119 V-4, който бил закупен от флота през 1940 година. Y-40 трябвало да получи два двигателя Aichi-10 (Hа-70), разположени във фюзелажа зад кабината на пилота.

Новият самолет с обозначение R2Y1, получил име "Кеюн" (Перест облак), се проектира бързо под ръководството на капитан Сиpо Оцуки, но с поражението на японците при Маpианските остpови приоритетите се изменят, като на първо време са нужни изтребители и бомбардировачи, а приближаването на войната до бреговете на Япония напълно обезсмисля необходимостта от далечен морски разузнавач. В тази връзка "Кеюн" го чака съдбата на неговия палучен събрат "Сеюна", но идеята да се преоборудва самолетът в бомбардировач вдъхва нова надежда за проекта.

В края на 1944 год. арсеналът предлага да създаде на базата на на R2Y реактивен бомбардировач.За тази цел двата двигателя във фюзелажа се предвиждало да бъдат заменени с горивни резервоари, а в основата на крилото се редвиждало монтирането на два турбореактивни двигателя Hе-330 с тяга 1320 кг. Бойното натоварване е било от една 800 кг бомба под фюзелажа. В носовата част на самолета се предвиждало монтирането на батарея оръдия. Очаквала се максимална скорост от 790км/ч, в сравнение със 715км/ч за варианта с бутални двигатели. Проектът бил добре приет от флота и било решено до готовността с реактивния R2Y2 да се изработи за аеродинамични изпитания прототипа R2Y1.

Опитния R2Y1 е завършен през 1945 год. и е откаран в Кисаpазу, където се появяват проблеми с носовият колесник ипрегряване на двигателя. Първият полет е извършен на 8 май 1945 год. За нещастие този полет бързо е прекратен поради повишаване температурата на маслото. След няколко дни е установено, че трябва да се замени целия двигател. Но преди това да бъде направено, самолетът е бомбардиран от американците. До края на войната в процес на сглобяване се намира втори R2Y1 и почти е завършен опитния R2Y2.

Двете половини на фюзелажа образуват фуга в краищата, но това е бял кахър. Като цяло стиковането е на ниво. Пластмасата обаче е ужасна (още по-зле и от тази на Ki-100) - освен, че е мазна, тя е и чуплива и при отрязване стои влакнеста.

Накиснах остъкланието във FUTURE, леглата на двете странични прозорчета имаха дефекти по жлеба от вътрешна страна - там шлайфах със специален челен накрайник на минидрила. Разпробих седалките и местата за приборите по таблото.

Не съм особено очарован от стиковането. Поправих повредената разшивка и грундирах. Винтът също създаде доста ядове с пасване на часитте. Боядисах с Aluminium на Alclad 2 шахтите за колесниците, гнездата за клапите и основата на радиаторите.

Изработих фотоецваната количка от допълнителния детайлен сет на FINE MOLDS за самолета. Все още ми е чудно защо са дали количка, вместо приборно табло примерно, но както и да е.

Самолетът е в един екземпляр, опитен образец, придържам се към схемата на експерименталните самолети. Оранжево отдолу и IJN Green отгоре. Боите са на AGAMA емайл.

Започнах с декалите и тук е момента да споделя, че имах идея да направя белите кръгове преди камуфлажа, но имайки предвид доброто вкопаване на декалите при Ki-100, реших, че не си струва играчката. И тук декалите са от две части - бяла основа и червено "хиномару". Залепих основите от долна страна, от лява... и от дясната декалът се разпадна... Останалите декали припръсках с лак за всеки случай, но нямаше проблеми.

Затова измерих бялата основа от оцелелия декал и изрязах с кръговия нож на OLFA подходящо парче от прозрачна облепваща хартия. Боядисах с бял акрил, след което сложих декала.

Следващия нервозен момент бяха ивиците по витлото. FINE MOLDS не са дали такива от декали, което наложи да си ги изработвам чрез сложни маски от тамийско тиксо. Боята е J15M "Deep Yellow A/N20" на AGAMA.

В заключение мога да кажа, че идеята за бърз ООВ беше почти изпълнена. Освен прешейдинга, вкарах предварително оцветяване на отделни области преди основния цвят, за да се получи някаква разлика. Основния цвят го положих доста фино, но на отделни места не ми хареса как се получи. Стичанията съм ги направил с MIG - доколко може да има стичания от един самолет, летял само веднъж... Управляващите плоскости са с една идея по-светли, защото ги минах с филтър TAN. Заиграх се с леко изсветляване с маслена бяла и Tan боя. Идеята ми беше да пресъздам самолет, който е работил повече на място, отколкото е летял.

Смивката беше сравнително лека, като освен тъмното добавих и зелено от горна страна.

Запечатах с полу-мат, след което направих опушванията, за да стоят матови.