В повечето от източниците се споменава за два самолета със серийни номера 111899 и 170083. В някои руски форуми и книги се споменава и за трети екземпляр, дори и четвърти, но... Първият прототип (111 899) дори е бил зачислен в подразделението на Галанд (JV 44) в началото на 1945 г. за войскови изпитания. Негов пилот е бил известния нощен ас на Luftwaffe Wilhelm Herget. Същата машина попада в плен на американците след края на войната. За втората машина сведения няма, по всяка вероятност е претърпяла авария по време на изпитания, а за третата е унищожена в заводското хале при бомбардировките на съюзниците.
Монтирането на Mk-214 на Me-262 е опит да се създаде ефективен убиец на бомбардировачи, които да могат да атакуват вражеските формации от далечно разстояние, без да бъдат подложени на огънят от бомбардировачите. Установено е, че едно попадение от 50 мм оръдие би било достатъчно да унищожи съюзнически бомбардировач. Разработеното от Маузер 50 мм оръдие и поставянето му в носа на Ме-262 е смятано за правилния отговор. Полученият вариант е Me 262A-1/U4 и е известен като Pulkzerstorer. Такъв ствол и калибър оръдия са имали някои модификации на Pz.III и Puma.
В началото идеята е била за монтиране на Bordkanone-5 (BK-5), но след отчайващото му представяне с Ме-410 е взето решение то да бъде заменено с Mauser MK-214. BK-5 е било със сложен и ненадежден електро-пневматичен механизъм за зареждане със снаряди, а MK-214 с електро-механичен, използващ кинетичната енергия на отката. Оръдието (МК-214) е тежало 500 кг., а при изстрел е натоварвал моментно конструкцията на планера с 2500 кг. Магазина е побирал 32 снаряда, които са били на лента, която не е позволявала изхвърлянето на гилзите. Правени са тестове с 50 мм оръдие по мишена (He-111), след попадението, тялото на самолета е било разчленено на две половини.
Конструктивно измененията по планера на самолета се свеждат до подмяна на целия нос с оръжейния отсек, колесната шахта и колесника. От оръжейния отсек се премахват четирите оръдия МК-108, запазва се само фото-пушката. Изгражда се и разширение отгоре на носа. Шахтата на предния колесник се променя и намалява в дълбочина заради размера на оръдието, което налага предния колесник да се извърти на 90 градуса, преди да се заключи в колесната шахта. Всичко останало по планера се запазва в стандартния му вид от серията А-1а.
Моделиране:
Hobby Boss, кат. No. 80372 е премащабиран от модела на Trumpeter в 1/32, но само тялото. При крилата всичко е твърде стандартно, без раздвижена механизация, като този на Trumpeter. Почти подробна нитовка, напълно подробна и коректна разшивка. Това което се набива на очи още в началото е пламегасителя. Геометрически коректен, но без имитация на отворите, плаче си за метален.
Нещата се проточиха във времето, но имах обективни причини. Реших да ъпгрейтвам модела с разни нещица,но по това време нямаше нищо налично, конкретно за този модел. Реших да използвам детайл сета на СМК за модела на TAMIYA, както и двигателите. Тайничко се надявах Hobby Boss да са копирали от Tamiya. Да ама не. Малко детайли са приложими и то след известна обработка. Това ме и отказа за дълго време от този модел. След като излезе сет за интериора на AIRES, което ме върна към моделчето. Потрудих се да напасна смолните детайли към двигателите на Hobby Boss. Винаги съм виждал красотата на този самолет в разкапотирания двигател и провисналите кормила, елерони, предкрилки и задкрилки. Опитах се да използвам повечето детайли от сетовете на СМК, до колкото позволяват да се напаснат.
Използвах грунд, база и металайзери от Alclad 2, различни пигменти, маслени бои и смивки, филтри. Накрая изработих и подложката.
